Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

Показват се публикациите с етикет илюзии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет илюзии. Показване на всички публикации

петък, 12 февруари 2016 г.

Огледалния образ

/или за субективната реалност/


Казват, че всеки човек създава сам своята реалност, своя собствен свят. Като влага енергия и усилия, като инвестира сили и средства в нещата, които му харесват, рано или късно стига до мечтания резултат. Това разбиране все повече преборва схващането, че от мен и теб нищо не зависи, което стои в основата на философията на примиренчеството и негодуванието на човека, тип „жертва”. Народът също има приказка в този смисъл: „Който търси, намира”. Но все пак между одобрението на дадено схващане и практическото му прилагане има голямо разстояние. Не на всеки му стиска да поеме пълната отговорност за живота, който си е създал. По-лесно е да се намират външни обяснения като стечение на обстоятелствата, държавата, икономическата криза.

Когато наблюдаваме живота на известни хора, виждаме само лъскавата страна на успеха. Но как ще се почувстваме, ако узнаем неговата цена – всички усилия, борби, себенадмогване, които е преживял този човек, за да стигне там, където е. Ще поискаме ли да бъдем като него? Готови ли сме да платим такава цена? И още ред резонни въпроси: Мога ли да жертвам удобството на вярването, че не съм от онези, на които им върви? Мога ли да се престраша да напусна зоната на комфорта, за да тръгна по път с много неизвестни? Ще ми стигне ли желанието или ще угасне по средата? Имам ли достатъчно способности?      

Аз лично вярвам в субективната реалност и в това, че всеки сбъдва не само целите, но най-вече представите си за света и себе си. Ако вярва, че е карък, няма как да го застигне успех, защото ще се самосаботира и ще прави всичко възможно, за да избегне късмета. Обаче  идеята, че от една страна сме автори на собствената си реалност и от друга – че същата тази реалност представлява огледален образ на несъзнаваните ни нагласи, е много мощен инструмент. Инструмент, който ни дава обратна връзка за нас самите и поставя инициативата и средството за промяна в собствените ни ръце. След като съм могъл да създам настоящия си живот като отражение на моя вътрешен свят, защо да не мога да създам и мечтания от мен живот, като променя в себе си нещата, които пречат?

На теория е супер! На практика тук започва мъчното. Съзнателната промяна на вътрешния свят е конфронтиране с илюзиите, които са нашето удобство, и със страховете ни, които са нещата, на които се съпротивляваме най-силно. На този етап човек започва да разбира цената на промяната и какво коства да си създадеш живота, който искаш. Така че логичният въпрос е само един: „Имам ли аз лично смелостта да сбъдвам нещата, които ми харесват, или е по-добре да остана в зоната на сигурността, зададена ми от моите собствени илюзии?” За едно нещо няма никакво съмнение – че изборът, който направим, рано или късно ще намери своето огледално отражение в заобикалящата ни действителност.   

сряда, 16 декември 2015 г.

Към Вътрешния критик - с уважение



Съществува теория, според която във всеки човек живеят много субличности, които се изявяват в различните области на човешкото функциониране. Във всеки един от нас се крие по един Мечтател, Творец, Лидер, Организатор и т.н. Но днес ми се иска да поговорим за Вътрешния критик, защото ми се струва, че неговата фигура е най-онеправдана. Никой обича да го критикуват.

Вътрешният критик е онази част от теб, която подлага всичко на съмнение, сравнява те с най-високите стандарти, намира начини да омаловажи  постигнатото и никога не е доволна. При всеки човек Вътрешният критик критикува по различен начин – при едни е по-снизходителен и склонен към компромиси, докато при други има мнение за всяко нещо и е безпощаден. Вътрешният критик винаги говори с глас на възрастен, може би глас от детството, и въдворява ред и сериозност, все едно че си малкото дете, което се нуждае от напътствия, за да порасне. Сигурно не си даваш сметка, но когато заговори по този начин, започваш да се чувстваш леко виновен, че не си постъпил добре, че се смееш, когато не трябва, или че говориш странни неща.

Така се държи Вътрешният критик, когато му имаш страх и му позволяваш да те вкара в ролята на дете, което е сбъркало и му се карат. Но ако се вгледаш в него от позицията на зрелостта, ще видиш, че всъщност той върши важна работа. Целта му е да те сваля в реалността и да проверява кои стремежи са истински и кои – илюзии, къде представите ти за живота се разминават с действителността небезопасно и как можеш да избегнеш проблемите. Той ти пречи да постъпваш необмислено и предвижда евентуалните последствия, коригира плановете ти, внася подобрения. С други думи, предпазва те и това е безценна функция. Как ли щяха да изглеждат нещата, ако в нас нямаше Критик? Сигурно щяхме да приемаме всичко за чиста монета, да изпитваме сляпо доверие, нямаше да имаме собствено мнение и най-вече нямаше да живеем тук и сега, а щяхме да витаем в облаците. Щяхме да бъдем едни Мечтатели, откъснати от действителността.

Така че Критикът балансира другите субличности, защото силата на системата е в баланса и синхрона. Онова обаче, което го прави досаден и нетърпим понякога, е мястото, което му отреждаме в себе си. Когато му даваме преднина и се съобразяваме с всяка негова критика, даваме възможност на неодобрението към нас самите да избуи и на свой ред да засенчи трезвата преценка на добрите ни страни. Прекалената критика е също толкова далече от реалността, колкото и безкритичността. Още по-лоши са нещата, ако Критикът има навика да лепи етикети от сорта „Ти си лош!”, „Не ставаш за нищо!” и други обезценяващи квалификации. Ако обаче го държим на правилното място и не му даваме превес, той започва да играе конструктивната роля, която му е отредена по замисъл, а именно да подлага на съмнение, да проверява и да коригира.

четвъртък, 27 август 2015 г.

Лошо нещо ли е гневът?


Всяка емоция е такава, каквато е, няма лоши или добри. Eмоцията ти носи информация за теб самия, за нещата, които цениш, за страховете ти, за болките, които си затрупал в ежедневието, за илюзиите ти.

Гневът също носи важна информация. Гневиш се, когато нещо не става според очакванията, когато някоя дума засегне струна в душата ти и я натегне докрай, гневиш се с основание или по-често без основание, заради забравени неща, които изведнъж възкръсват и оживяват в теб в съвсем неподходящ момент.

Рядко обаче спираш да се замислиш защо това нещо или този човек те ядосаха толкова много и те ли всъщност са истинската причина за дълбокото ти негодувание и обида. Възможно ли е нещо дребно да отключи толкова голям гняв и възмущение или някъде има друг, по-дълбок корен? От днес ли е този гняв или се е трупал в теб дълго време? Дали пък болката в тила и високото кръвно нямат нещо общо с него? Защо понякога искаш да засегнеш или нараниш словесно другия, просто ей така, без конкретна причина?

Вместо да отговориш на тези въпроси, най-често продължаваш по навик с гневните изблици, докато на околните им писне, а пък ако си по-състрадателен и обгрижващ, гледаш да замажеш неудобната случка, която те изважда от имиджа ти, и се опитваш благородно да заемеш позиция над нещата. Страх те е от гнева, който може да нарани околните, а пък голяма работа, че наранява теб. С други думи, раната гнои, но ти я превързваш с панделка в благородно синьо, цвета на мира.  

Ако се опиташ да отговориш на въпроса какво иска да ти каже тази емоция, ще дадеш шанс на вътрешния си глас да стигне до теб. Дори тази емоция да те плаши, ако се опиташ да я приемеш и разбереш, ще си много по-честен към себе си, понеже ще си позволиш да осъзнаеш, че е възможно да изпитваш такива неположителни състояния. Алкохоликът може да започне лечението си само, когато заяви пред всички, че е алкохолик. По същия начин можеш да се справиш с гнева, като признаеш, че го има, като се научиш да го изразяваш по начини, за които после не съжаляваш, и когато разбереш какво в теб го поражда. Слава богу, причината винаги е в теб. И можеш да й въздействаш, ако пожелаеш. 

четвъртък, 6 август 2015 г.

Какво ти пречи да кажеш какво чувстваш?


Най-често, освен възпитанието, това са евентуалните последствия, които предвиждаме. Смятаме, че ако изразим болката, която сме изпитали по някакъв повод, това ще ни направи още по-уязвими и беззащитни пред чуждата агресия. Или пък че ако дадем израз на гнева си, това може да рефлектира върху нас с незабавни неблагоприятни резултати.

Ако обаче с времето преглъщането на емоциите се превърне в поведение, то започва да носи негативи, които са пропорционално големи на устойчивото му проявление. Загърбвате собствените си чувства в името на временния резултат и започвате да губите. На първо време се научавате да губите връзката с реалната ситуация. Вашите емоции са неразделна част от ситуацията; ако ги отпишете, все едно отказвате да видите нещата в тяхната цялост. Впоследствие, когато усвоите добре това „умение”, започвате бавно, но сигурно да губите връзката със себе си. Ставате неистински, неавтентични. Това моментално се усеща от другите, които започват да ви отвръщат със същото подценяване, което сте култивирали към себе си. Следващата „придобивка” е още по-глобална - липса на самоуважение и ниска самооценка.

На практика повечето от предвижданите лоши последствия са в сферата на илюзиите и страха. Другите могат да се обидят от вашите думи, особено ако съдържат епитети и квалификации. Но едва ли някой ще ви обвини за това, че сте се почувствали засегнати, обидени, наранени или гневни. Чувствата са нещо много истинско и човекът притежава вроден радар да ги разпознава. Не е възможно да не разпознаем усмивка, която не изразява радост, или загрижено поведение, което не изразява истинско съчувствие. Нещо повече, да изразиш какво чувстваш е проява на смелост и другите несъзнателно го уважават.

Така че можете да опитате следното. В продължение на една седмица казвайте на другите как се чувствате и да сравнете резултатите отпреди и сега. Има само едно условие: да бъдете искрени и добронамерени, както към себе си, така и към другия. 

вторник, 28 юли 2015 г.

Въпрос на интерпретация
Всичко, което се случва в живота ви, подлежи на собствената ви интерпретация. Начинът, по който субективно оцветявате дадено събитие, зависи от жизнения опит /дали е положителен или отрицателен до момента на събитието/, от възпитанието, от готовността да поемате рискове и да се справяте с предизвикателства, и особено от страховете ви. Често пъти се случва в рамките на недълго време да прецените едно и също събитие по коренно различен, противоположен начин. Примерно, уволняват ви и оставате без доходи. В началото това ви изпълва с ужас от предстоящите затруднения, но като теглите чертата и направите рекапитулация, осъзнавате, че рано или късно това е щяло да се случи и че сега е моментът да се предприеме промяна.

Винаги когато се опитате да видите значимостта на събитието от цялостната перспектива на живота ви, нещата като че ли започват да се наместват и да придобиват смисъл, който първоначално сте пропуснали да забележите. Скритият смисъл е посоката, по която можете да се ориентирате, за да намерите изход от ситуацията. Това не е толкова лесно, колкото е на думи, понеже всяко значимо затруднение и особено повтарящи се сходни ситуации сигнализират, че сте в капана на собствените си илюзии. Илюзията е тази, която ви държи далеч от реалността, като я изкривява и ви подвежда, тя е кривото огледало. Победата над собствените илюзии е най-трудната, понеже е себенадмогване. 

В момента, в който обаче приемете, че ситуацията има смисъл и следователно изход, сте стъпили на верния път. Оттук нататък всеки действа както прецени за добре, но на първо време можете да постъпите като практични хора. Сключвате договор със себе си, че да, проблемът е голям и страховете ви са напълно оправдани, но за момента решавате да ги оставите настрана, за после, а пък сега решавате да набележите всички възможни начини, по които евентуално да се справите. Резултатът може да не дойде веднага, може да е необходимо да събирате допълнителна информация или да придобиете допълнителна квалификация и т.н. Но вече сте задвижили нещата в съвсем друга посока – от зоната на страха какво се случва и какво ще се случи отсега нататък, от сферата на мрачните хипотези, вие стъпвате в реалността и търсите вариантите, които практически съществуват пред вас и даже онези, за които не предполагате, че съществуват.

Реалността винаги предлага варианти на решения. И когато откриете макар и най-неефективния ИЗХОД, нещата изведнъж се променят, сменя се гледната точка, ъгълът, от който преценявате, усещате решението в ръцете си, пипнали сте го и всичко наоколо ви изглежда в по-ярки цветове. Впоследствие може да се окаже, че има други, по-добри решения. Но първото носи обрата в интерпретацията, разбирате, че ситуацията може да бъде управлявана.