Защо позитивното мислене не помага?

Нашият несъзнаван ум взема решенията вместо нас. – научен факт

Ако си опитвал да постигаш големи цели или да си даваш кураж с утвърждения /афирмации/ на положителни мисли по няколко пъти на ден или с визуализации на желани неща, със сигурност си забелязал, че това веднъж работи, а пет пъти - не. Може би си го отдавал на недостатъчно старание и упорство, но неефективността на позитивното мислене не се дължи на това. За нея има други обективни причини и всеки психолог може да ти ги обясни.  

Става дума за теорията за несъзнавания ум, развита от Зигмунд Фройд, и ролята му при изборите, които правим. Според тази теория освен от съзнателни мотиви човешкото поведение се определя и от несъзнавани мотиви. Фройд образно оприличава човешкия ум на айсберг. Върхът на айсберга е съзнаваният ум, който възприема реалността. Следва предсъзнаваното, където се съхраняват знания и спомени, които можем да извикаме в съзнанието си във всеки един момент. Но огромната част на айсберга, тази, която е под водата, тоест под прага на осъзнаване, е несъзнаваният ум. Той включва процеси, които не осъзнаваме, но които оказват огромно влияние върху поведението ни. Тези процеси са разнообразни и сложни, и освен другото включват неосъзнати дълбинни вярвания, както и неща, които сме избрали да не помним, включително събития и страхове. Причините да не ги осъзнаваме са т.н. защитни механизми на психиката.

От казаното по-горе е достатъчно да се разбере само следното: несъзнаваният ум играе огромна роля за определяне поведението на човека по един невидим за него начин. Не само това, ами той влияе върху поведението ни много повече от съзнателния ум. Това лесно може да се забележи, когато е налице явно разминаване между нещата, които човек мисли и иска, и които прави. Например, ако някой силно желае да стане телевизионен водещ, но изпитва необясним страх да застане пред камерата /налице е несъзнаван фактор/, той ще намери десетки напълно рационални и правдоподобни причини /съзнателен ум/ да не го направи, изтъквайки липсата на време и възможности, или всичко друго, което му хрумне. Или ако иска да стане богат, но е възпитаван в оскъдица и недоимък, по един неосъзнат начин той ще прави всичко възможно да се самосаботира и да не забогатее, поне докато не осъзнае тези подмолни фактори. 

Този, който взема решенията вместо нас, е нашият несъзнаван ум. Именно това не отчита положителното мислене. Представи си, че започнеш да си повтаряш всеки ден: Аз съм силен, аз съм уверен, аз съм способен, тоест действаш на ниво съзнателен ум. Но дълбоко в теб съществува някакво детско вярване като: Аз съм лош, аз съм слаб, не мога да правя нещата както трябва. Как мислиш, кое от двете ще победи? Именно „ще победи“, защото утвърждението и дълбинното вярване ще се конфронтират. Дали повърхностната и неподплатена с жизнен опит чужда мисъл, която си повтаряш, или дълбоко впечатаното и лично твое убеждение, което се е формирало вероятно още в детството и се е затвърдило с конкретни преживявания?

Няма съмнение, че ще победи второто. Това е и причината, поради която утвържденията или не действат дълго или човек бързо забравя да ги практикува. Понеже несъзнаваният ум не вярва в тях и недоумява какво искаш от него.

Само по себе си т.н. положително мислене е нещо добро и е за предпочитане пред негативните нагласи. Но то е слаб инструмент с много временен ефект. Далеч по-резултатно е да се идентифицират негативните дълбинни убеждения и да се заменят с по-нормални. Тогава промяната бързо набира ход и се вижда ползата от практикуването на положителни настройки. С други думи, не си губи времето с афирмации, а си намери добър психолог, който да ти помогне да трансформираш мисленето си. Макар че ще ти струва малко повече от безплатните съвети на всякакви гурута, напълно сигурно е, че тази инвестиция в себе си ще ти се изплати скоро! 

Ако написаното от мен ти е харесало, постави лайк и сподели с приятели.

Как да се освободиш от обидата?

Не чакай друг да те нахрани с любов и уважение.

По-добре се нахрани сам. – житейска мъдрост

 Photo by NordWood Themes on Unsplash

Обидата е вкусна емоция. В нея има някаква горчивина – светът е несправедлив, хората са лоши. Също има известна болка, но не много голяма - никога не ми се случват хубави неща, той така ме засегна. Но има и много сладост – ах, горкия аз, на моята улица никога не изгрява слънце, колко съм онеправдан, недооценен. И става нещо много вкусно, горчивосладко, мммм.

Поради тази горчива сладост обидата е нещо, с което човек трудно се разделя. Пиша тези редове с 99-процентна увереност, че един силно обиден човек никога няма да ги прочете. По-скоро може да са от полза на хора, които не са обидени на живота по принцип. Затова и обидата е толкова коварно нещо, трови те ежедневно, по-малко, но редовно, и незабележимо ти изпива радостта от живота. Бавнодействащите отрови са най-коварни, защото човек не знае, че трябва да се пази.

Изобщо на обидата обръщаме внимание, когато започне да ни пречи в отношенията. Не е като гнева, който е една социално неприемлива емоция. Напротив, с обидения обикновено се съобразяват и е прието да внимаваме да не обидим някого. Обидата не се ползва с лошо име и когато някой се обиди, всички гледат да замажат положението, за да не се влоши. Или пък му съчувстват, че са засегнали чувствата му. Общественото мнение казва „да“ на обидата, като обиденият понякога може да придобие и ореола на мъченик.

Но какво представлява обидата сама по себе си? Тя е форма на агресия, но много прикрита. Винаги имаме една Жертва, нещастна и безпомощна, и един Агресор, който я обижда. Сами знаете, че не е задължително „агресорът“ да е искал да обиди „жертвата“. Но тя му вменява тази роля, защото само така може да изрази собствената си агресия - като я припише на някого другиго. Жертвата винаги е безпомощна, колкото повече, толкова по-добре, понеже в това е нейната сила. Независимо дали обидата е много силна или по-слаба, схемата винаги е една и съща.

Как да се освободиш от обидата? Само чрез прошка не става. Много скоро обидата изплува отново.

Обидата е детска емоция. Децата се обиждат лесно, но то е защото са деца и са безпомощни. Но възрастните не са деца. Те разполагат с други начини, по които могат да реагират. Следователно, на първо място е необходимо да помислиш по какъв друг начин, а не чрез обида, можеш да изразиш това, което мислиш и чувстваш в конкретния момент. Например, някой те е засегнал с коментар. Можеш директно да му кажеш, че си се почувствал засегнат. Това не е признак на слабост, тъкмо обратното. И ще бъде по-честно, понеже вместо да затаяваш чувствата си, ще му ги съобщиш и можете да ги обсъдите. Така няма да се нагнетява излишно напрежение от неизказани думи и емоции.

Второ, ако човекът е много обидчив, е необходимо да започне да забелязва тази игра на жертва и насилник, която играе всеки път, и да се опитва да прекъсне омагьосания кръг. Не казвам, че е лесно, но пък дава забележителни резултати в живота на обидчивия и на хората около него. Общуването става по-леко.

Трето, под реакцията да се обиждаш за щяло и нещяло, обикновено лежи нуждата от удовлетворяване на дълго пренебрегвана потребност. За всеки е различно, но не чак толкова. Всичко в крайна сметка се свежда до нуждата да бъдем обичани, емоционално нахранени, да ни е обърнато внимание, да не сме „гладни“. И вместо да чакаш някой друг да те „нахрани“ с любов и внимание, можеш да си ги дадеш сам. Като се цениш повече и се грижиш по-добре за себе си.

Каква е ползата от „пускането“ на обидата? На първо място това носи голямо облекчение, сваля от сърцето тежък товар. Освен това когато се обижда, човек поставя отговорността за чувствата си в ръцете на другите. Ти ме обиди и ти си виновен да се чувствам така! Истината е, че ние винаги се чувстваме по определен начин поради някакви свои си, вътрешни причини. Когато разбере обидата и причините за нея, обидчивият поема отговорността за своите чувства, което означава, че може да направи нещо с тях, ако поиска. Тоест, получава свобода и нови възможности, но пък свободата е нещо, което плаши много. Затова някои предпочитат да се обиждат, понеже така е по-лесно, винаги е виновен някой друг и от тях нищо не зависи.

Ако написаното от мен ти е харесало, постави лайк и сподели с приятели.