Как да вземаш решения правилно?

Добрите решения идват от опита. Опитът идва от вземането на лоши решения. Марк Твен

Когато се окажеш на житейски кръстопът, се налага да вземаш решения, от които може да зависи бъдещето ти за по-дълго време. Тогава се колебаеш, защото няма как да знаеш кое би било най-вярното решение, искаш да си оставиш вратичка, която да те подсигури при неблагоприятно развитие на нещата. Търсиш съвети от близки и приятели, за да си помогнеш да обмислиш решението от разни ъгли. Понякога направо ги питаш как биха постъпили на твое място, особено когато не си сигурен какво точно искаш и към какво се стремиш.

Истината е, че вземането на важно решение е труден процес. Да вземеш решение означава преди всичко да поемеш отговорност за последствията от него, които понякога засягат и други хора, а това усложнява нещата и те прави по-предпазлив. 

Първото, което трябва да установиш, е доколко е належащо това решение. В някои случаи няма никакво съмнение, че решението трябва да се вземе възможно най-бързо. Но в други случаи вземането на решението изглежда крайно належащо само на теб, ако си по-припрян човек, който обича бъдещето да му е планирано и подредено. Това, което може да направиш, е да предвидиш какво ще се случи до един-два месеца или колкото е необходимо, ако отложиш вземането на решението. С какво може да се промени ситуацията за този период в положителен и отрицателен смисъл и най-вече какво ще стане, ако не вземеш решението. Този разбор ще ти помогне да разбереш дали е толкова неотложно да действаш и може да те предпази от прибързан избор.

Второто, което трябва да си изясниш при вземането на важно решение, е какво в конкретния момент е съществено за теб. Определú жизнените си цели на този етап, понеже в различните моменти от живота ни целите също се променят, а с тях и нашите приоритети. Определянето на твоите житейски цели в настоящия момент отразява твоите по-дълбинни желания, които ако пренебрегнеш, ще се окажеш в неизгодната позиция да вървиш срещу самия себе си. Ето защо е много важно да определиш тези цели и приоритети в съзвучие със собствените си потребности, за да не се самосаботираш впоследствие. Всъщност това е най-важният етап при вземането на решения с дългосрочен ефект. Съгласуването на решението с потребностите ти задава рамката на успеха за твоя избор.    

На трето място е необходимо да предвидиш с какво вземането на това решение ще промени живота ти. Напиши на лист всички възможни последствия от взетото решение, а после и всички възможни последствия, ако решиш да не вземеш важното решение, макар да си наясно, че ситуацията не търпи отлагане. Това е списъкът на всички „за” и „против” въпросното решение. Прочети внимателно тези „за” и „против” и наблюдавай как се чувстваш, докато четеш едните и другите. По-добре ли ти е, когато си „взел” решението, чувстваш ли облекчение или обратното? По-дискомфортно ли ти е, когато не си „взел” решението, имаш ли усещането, че пропускаш нещо важно, или тъкмо обратното? Ако вариантите на решението са повече, направú това отделно за всеки вариант.

Ако изпълниш добре тези три стъпки, със сигурност ще създадеш една стабилна основа, върху която да преценяш всичко, свързано с твоето решение. Но... понякога тези стъпки задействат един много по-задълбочен процес на преосмисляне на пътя ти, нещо като житейска равносметка, която ти показва докъде си стигнал, какво искаш и от какво продължаваш да се страхуваш. Това може да ти даде възможност да вземеш предстоящото решение не от позицията на старите ти страхове, което също е гаранция за успеха на избора ти.     

Невъзможното става възможно .... в трудностите

Благодаря на И.К. за това прозрение, което сподели с мен.

Всеки един има неща, от които се страхува, които избягва и за които е убеден, че никога няма да може и няма да поиска да направи. Просто неща, които не са за теб и точка. Мотивът е без значение, може да е страх, предразсъдък, убеждение. По отношение на тези неща понякога изграждаш цяла стратегия за защита, с която се предпазваш и се чувстваш в безопасност до ..... Докато стане така, че животът, този велик учител, не те сблъска фронтално с нежеланата ситуация, така че да няма накъде да бягаш. Ами сега!

Обикновено става така, че фронталният сблъсък не се явява сам, а като част от по-голямо затруднение, което поставя на изпитание твоите възможности, издръжливостта ти, желанието ти да вървиш напред. Изпитание, което за да го преодолееш, трябва да мобилизираш всичките си сили и способности. И докато се напрягаш и бориш, предишното невъзможно нещо сега изглежда толкова незначително, толкова просто и постижимо, че не си спомняш защо си му треперил. Просто го правиш и продължаваш нататък. Изглежда смешно лесно на фона на значимите трудности, с които има да се справяш.

Очевидно е, че по някакъв начин се е променило отношението ти към невъзможното нещо. Но как точно? На първо място си омаловажил страха си от него. На фона на по-голямото затруднение колебанията дали би се справил с невъзможното нещо отстъпват на заден план. Вместо да мислиш за него и колко те е страх, пренасочваш вниманието си към по-големия проблем. Тогава вътрешните пречки пред невъзможното, тоест твоите опасения или ограничаващи убеждения, отпадат и вече няма причина да не се справиш с това, което преди ти е изглеждало непосилно.

Май всичко се свежда пак до страха от една страна, и от друга - до страха да се изправиш пред самия страх, за да го преодолееш. Понеже „на страха очите са големи”. Но в крайна сметка колкото и да отлагаш, неминуемо някой ден ще се наложи да го погледнеш отблизо и ще видиш, че не е чак толкова страшен, колкото ти се струва, докато бягаш от него.