Малките желания, които отлагаме

Сигурно ви е познато това: иска ви се да си купите нещо лично за вас, някоя хубава книга или дреха, нещо за вкъщи, за да промените интериора, да отидете на далечна екскурзия, да се запишете на курс по латино танци или езда, за което впрочем винаги сте си мечтали тайно. Но до това желание никога не се стига. Бюджетът не позволява, промяната вкъщи не е належаща, а свободно време точно за танци няма. Времето минава, тези малки невинни желания стават все по-забравени и отложени в годините, а към тях продължават да се трупат други, също така дребни, на вид незначителни и съвсем неспешни. Образувал се е нещо като таен склад за малки желания, които така ще си останат неизпълнени. 

Ако се вгледате отблизо в тези невинни прищявки, ще забележите, че целта на всяка една е всъщност да ви помогне да се чувствате по-различно, по-комфортно, да ви напомни, че и вие имате собствени нужди, а не само задължения като майка/баща, съпруг/а и осигурител на доходи. Не се ли казва обикновено така: „Иска ми се да замина на Бали за 10 дни, да не мисля за нищо, да се почувствам и аз човек!” Или „Ходи ми се в някой ресторант с изискана кухня, да си поръчам нещо луксозно и да се наслаждавам! Не съм ли човек и аз?!” Или „Как ми се иска в неделя да се излегна като човек с книга в ръка и да не правя нищо!” 

Скритият мотив зад повечето малки желания е един и същ - „да се почувствам като човек”.  Излиза, че това, което отлагаме, е да се чувстваме като хора, които имат свои собствени потребности, а не единствено потребностите на децата или съпруга/та. Даваме си право на всички отговорности и задължения към другите, но на задълженията към себе си – не! Ако имате голям склад със неизпълнени малки желания, тогава със сигурност сте човек, който е много отговорен, живее за другите, раздава се безпрекословно, и ..... не е щастлив. Това „Аз”, което е вашата уникална и неповторима индивидуалност, е избутано някъде встрани, където за него не остават нито време, нито пари, нито внимание. То разполага само с купа несбъднати желания и вашето пренебрежение, и това на всекидневен език се облича в красиви думи като жертвоготовност, самопожертвувателност, алтруизъм. Да, прекрасно е да се грижим за другите, но когато не правим същото за себе си, мотивите започват да изглеждат съмнителни. Дали пък не се грижа толкова за другите, защото смятам, че не заслужавам като тях? Дали не се опитвам да спечеля тяхното одобрение? Дали не ме е страх да живея за себе си, за да не ме помислят за егоист? Обществената дамга върху „живот за себе си” вместо „живот за другите” е стара и дълбоко впечатана в разбиранията ни. 

Когато броят на отложените малки и не толкова малки удоволствия надхвърли критичната маса, започват сериозни състояния като хроничен стрес, преумора, депресии, неврози. Едва те ни принуждават да си дадем сметка колко назад в общата картина на живота си сме натъпкали себе си и колко систематично пренебрегваме собствените си потребности, за да бъдем перфектни в нашите други роли. Докато на душата й се искат съвсем малки неща, за да се почувства щастлива. Тя е като малко дете, не се радва на скъпи играчки, с които да си играе в самота, а на обич и внимание лично за нея. Тя харесва да живее интересен и удовлетворяващ живот, а не ежедневие, изпълнено със задължения, стрес и негативни емоции.

Така че, ако имате много такива отложени желания и тайни мечти, си струва да се замислите защо постоянно се пренебрегвате заради другите и да започнете да ги изпълнявате едно по едно – с кеф и благодарност към себе си, любимия/любимата. Не се чувствайте виновни, че живеете за себе си, защото ползите от това да се грижите за себе си са много и не касаят само вас. Изнервеният и преуморен човек напряга всички наоколо, докато удовлетвореният им влияе балансиращо. Балансът е важен във всяко нещо не за да няма недоволни, а за да има повече щастливи хора. Затова, ако искате да направите другите щастливи, първо се погрижете за себе си! Тайният склад с желания ще ви покаже как! 

Ако тази статия ти е харесала,  постави „лайк” или я препрати на други, на които може да бъде полезна. Ще се радвам да  споделиш мнението си в коментарите! Ако искаш да запишеш час, за да поговорим, обади ми се на телефон 0896 72 92 39 или на имейл: irenslavkova@gmail.com.

Що е токсична среда?

Всеки човек има нужда да се развива в подходяща среда. Затова, докато децата са малки, е важно да им се осигурява благоприятно отношение и условия, за да развиват психиката си и да формират добро отношение към себе си и света, понеже това е изходната позиция в живота на всеки един. Едно е да тръгнеш в морето на живота с вярването, че си достоен за обич и добруване, съвсем друго е, ако вярваш, че си ненужен, непотребен или неспособен. 

Подходяща среда не означава напълно защитена среда. Първата е необходима, когато детето е съвсем малко, но после то има нужда да следва вродения си инстинкт да опознава света и да се учи да бъде самостоятелно. Прекаленото обгрижване не развива самостоятелността, конкурентността и здравословната агресия /амбицията/, а лишава детето от инициатива и го учи на безпомощност. От друга страна, неглижирането го прави неуверено във възможностите му и съответно страхливо в опитите му да бъде независимо. Това, от което то се нуждае, е не свръхопека и спестяване на трудностите, а безусловна подкрепа и място/човек/, където може да се връща всеки път, когато светът му се стори заплашителен, за да се почувства пак обичано и закриляно. И тъй като във всеки възрастен продължава да живее малкото дете, което някога е бил, тази потребност от сигурност и подкрепа остава за цял живот. 

Следователно, подходяща среда е тази, в която човек има възможност да се изправи пред предизвикателствата на своя живот, но също така разполага с източник на сигурна подкрепа, към който да се обърне, за да почерпи увереност, че е на прав път, да си свали маските и да си отдъхне от борбите, да получи безусловна любов и приемане, макар и само за няколко мига. Не е нужно такива хора да са много, понякога са достатъчни един, двама верни приятели, или родител, или партньор. 

Какво се случва, когато човек не разполага с такава подкрепа и средата около него е твърде враждебна? Всъщност по време на социалното си функциониране всеки се конфронтира с най-големите си страхове и най-уязвимите си места. Обратната връзка, която получаваме от средата си, е безценна в този смисъл, понеже показва на какво да обърнем внимание, какво да коригираме, за да оздравим себе си и живота си. Но има периоди, в които нещата прекалено не вървят и това прекалено ни затормозява. Каквото и да правим, както и да се опитваме, промяната е минимална и нетрайна или никаква. Понякога клиенти ми казват, че се чувстват объркани, понеже отвсякъде получават неодобрение и критика - в работата, от родителите, в партньорските отношения. Отвсякъде някой иска нещо от тях, отвсякъде ги критикуват. Повечето се стараят да правят нещата по-добре, но уви, не получават признание и те се чувстват зле, започват да се съмняват в себе си – „Дали наистина не съм толкова лош, колкото казват всички около мен?” Под „лош” разбирай всичко с негативен знак – „некадърен, мързелив, безотговорен, сприхав, всякакъв.” От друга страна, вътрешното усещане за себе си не е такова и особено, ако са положени всички усилия да се заслужи признанието на другия, но той продължава да не го дава, човек се чувства изгубен, дезориентиран за това какъв е и дали не е такъв, какъвто го мислят другите. Ето това е токсична среда, когато е налице пълно „обгазяване” с критика и недоволство. И ако наоколо няма никого, който да те накара да се почувстваш приет и подкрепян такъв, какъвто си, токсичната среда може да те погълне и обезличи.

Ако разпознаваш себе си в написаното, не бързай да вярваш, че си лош, защото не си! По-добре помисли върху следното:

- Имат ли твоите критикари някаква изгода от това да те критикуват непрекъснато? 

- Имаш ли ти някаква полза да се държиш така, както си се държал досега?

- Няма ли други начини, по които да действаш, след като досегашните очевидно са неефективни? 

Да се оцелява в токсична среда е голямо предизвикателство, но точно това не е нужно да се прави. Оцеляването не е резултатна стратегия. За да се намираш в такова положение най-вероятно ти самият не се чувстваш добре със себе си. Токсичната среда ти показва точно това – ти самият не се цениш и не си вярваш. Но е много трудно да се справиш сам, защото си загубил връзка с това, което си, и дълбоко в себе си вярваш, че си. Затова понякога е по-добре някои токсични отношения да се прекратяват, защото отнемат много сили и на човек не му остава ресурс, за да се справи. По-доброто решение може да дойде, когато си зададеш въпроса „Това ли заслужавам аз?” Ако отговорът е „не”, възможностите ще дойдат бързо. Също е добре да се огледаш около себе си за хора, които биха те подкрепяли и вярвали, които виждат твоите способности и потенциал. Ако се постараеш да увеличиш броя на такива хора в твоето обкръжение, скоро ще започнеш да гледаш на себе си по друг, много по-утвърждаващ начин. Токсичната среда със сигурност ти показва, че си фокусиран върху собствените си недостатъци /каквито имаме всички/, а не върху силните си страни. Следващата най-добра стъпка би била работата с психолог, за да подобриш самочувствието си. Добрата самооценка създава съвсем друга външна среда, това е проверено! 

Ако тази статия ти е харесала,  постави „лайк” или я препрати на други, на които може да бъде полезна. Ще се радвам да  споделиш мнението си в коментарите! Ако искаш да запишеш час, за да поговорим, обади ми се на телефон 0896 72 92 39 или на имейл: irenslavkova@gmail.com.