Благодаря на И.К. за това
прозрение, което сподели с мен.
Всеки един има неща, от които се
страхува, които избягва и за които е убеден, че никога няма да може и няма да
поиска да направи. Просто неща, които не са за теб и точка. Мотивът е без
значение, може да е страх, предразсъдък, убеждение. По отношение на тези неща понякога
изграждаш цяла стратегия за защита, с която се предпазваш и се чувстваш в
безопасност до ..... Докато стане така, че животът, този велик учител, не те
сблъска фронтално с нежеланата ситуация, така че да няма накъде да бягаш. Ами
сега!
Обикновено става така, че фронталният
сблъсък не се явява сам, а като част от по-голямо затруднение, което поставя на
изпитание твоите възможности, издръжливостта ти, желанието ти да вървиш напред.
Изпитание, което за да го преодолееш, трябва да мобилизираш всичките си сили и
способности. И докато се напрягаш и бориш, предишното невъзможно нещо сега
изглежда толкова незначително, толкова просто и постижимо, че не си спомняш
защо си му треперил. Просто го правиш и продължаваш нататък. Изглежда смешно
лесно на фона на значимите трудности, с които има да се справяш.
Очевидно е, че по някакъв начин се е
променило отношението ти към невъзможното нещо. Но как точно? На първо място си
омаловажил страха си от него. На фона на по-голямото затруднение колебанията
дали би се справил с невъзможното нещо отстъпват на заден план. Вместо да
мислиш за него и колко те е страх, пренасочваш вниманието си към по-големия
проблем. Тогава вътрешните пречки пред невъзможното, тоест твоите опасения или ограничаващи
убеждения, отпадат и вече няма причина да не се справиш с това, което преди ти
е изглеждало непосилно.
Май всичко се свежда пак до страха от една страна, и от друга - до
страха да се изправиш пред самия страх, за да го преодолееш. Понеже „на страха
очите са големи”. Но в крайна сметка колкото и да отлагаш, неминуемо някой ден
ще се наложи да го погледнеш отблизо и ще видиш, че не е чак толкова страшен,
колкото ти се струва, докато бягаш от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар