Защо позитивното мислене не помага?

Нашият несъзнаван ум взема решенията вместо нас. – научен факт

Ако си опитвал да постигаш големи цели или да си даваш кураж с утвърждения /афирмации/ на положителни мисли по няколко пъти на ден или с визуализации на желани неща, със сигурност си забелязал, че това веднъж работи, а пет пъти - не. Може би си го отдавал на недостатъчно старание и упорство, но неефективността на позитивното мислене не се дължи на това. За нея има други обективни причини и всеки психолог може да ти ги обясни.  

Става дума за теорията за несъзнавания ум, развита от Зигмунд Фройд, и ролята му при изборите, които правим. Според тази теория освен от съзнателни мотиви човешкото поведение се определя и от несъзнавани мотиви. Фройд образно оприличава човешкия ум на айсберг. Върхът на айсберга е съзнаваният ум, който възприема реалността. Следва предсъзнаваното, където се съхраняват знания и спомени, които можем да извикаме в съзнанието си във всеки един момент. Но огромната част на айсберга, тази, която е под водата, тоест под прага на осъзнаване, е несъзнаваният ум. Той включва процеси, които не осъзнаваме, но които оказват огромно влияние върху поведението ни. Тези процеси са разнообразни и сложни, и освен другото включват неосъзнати дълбинни вярвания, както и неща, които сме избрали да не помним, включително събития и страхове. Причините да не ги осъзнаваме са т.н. защитни механизми на психиката.

От казаното по-горе е достатъчно да се разбере само следното: несъзнаваният ум играе огромна роля за определяне поведението на човека по един невидим за него начин. Не само това, ами той влияе върху поведението ни много повече от съзнателния ум. Това лесно може да се забележи, когато е налице явно разминаване между нещата, които човек мисли и иска, и които прави. Например, ако някой силно желае да стане телевизионен водещ, но изпитва необясним страх да застане пред камерата /налице е несъзнаван фактор/, той ще намери десетки напълно рационални и правдоподобни причини /съзнателен ум/ да не го направи, изтъквайки липсата на време и възможности, или всичко друго, което му хрумне. Или ако иска да стане богат, но е възпитаван в оскъдица и недоимък, по един неосъзнат начин той ще прави всичко възможно да се самосаботира и да не забогатее, поне докато не осъзнае тези подмолни фактори. 

Този, който взема решенията вместо нас, е нашият несъзнаван ум. Именно това не отчита положителното мислене. Представи си, че започнеш да си повтаряш всеки ден: Аз съм силен, аз съм уверен, аз съм способен, тоест действаш на ниво съзнателен ум. Но дълбоко в теб съществува някакво детско вярване като: Аз съм лош, аз съм слаб, не мога да правя нещата както трябва. Как мислиш, кое от двете ще победи? Именно „ще победи“, защото утвърждението и дълбинното вярване ще се конфронтират. Дали повърхностната и неподплатена с жизнен опит чужда мисъл, която си повтаряш, или дълбоко впечатаното и лично твое убеждение, което се е формирало вероятно още в детството и се е затвърдило с конкретни преживявания?

Няма съмнение, че ще победи второто. Това е и причината, поради която утвържденията или не действат дълго или човек бързо забравя да ги практикува. Понеже несъзнаваният ум не вярва в тях и недоумява какво искаш от него.

Само по себе си т.н. положително мислене е нещо добро и е за предпочитане пред негативните нагласи. Но то е слаб инструмент с много временен ефект. Далеч по-резултатно е да се идентифицират негативните дълбинни убеждения и да се заменят с по-нормални. Тогава промяната бързо набира ход и се вижда ползата от практикуването на положителни настройки. С други думи, не си губи времето с афирмации, а си намери добър психолог, който да ти помогне да трансформираш мисленето си. Макар че ще ти струва малко повече от безплатните съвети на всякакви гурута, напълно сигурно е, че тази инвестиция в себе си ще ти се изплати скоро! 

Ако написаното от мен ти е харесало, постави лайк и сподели с приятели.