Какво ти пречи да кажеш какво чувстваш?

Най-често, освен възпитанието, това са евентуалните последствия, които предвиждаме. Смятаме, че ако изразим болката, която сме изпитали по някакъв повод, това ще ни направи още по-уязвими и беззащитни пред чуждата агресия. Или пък че ако дадем израз на гнева си, това може да рефлектира върху нас с незабавни неблагоприятни резултати.

Ако обаче с времето преглъщането на емоциите се превърне в поведение, то започва да носи негативи, които са пропорционално големи на устойчивото му проявление. Загърбвате собствените си чувства в името на временния резултат и започвате да губите. На първо време се научавате да губите връзката с реалната ситуация. Вашите емоции са неразделна част от ситуацията; ако ги отпишете, все едно отказвате да видите нещата в тяхната цялост. Впоследствие, когато усвоите добре това „умение”, започвате бавно, но сигурно да губите връзката със себе си. Ставате неистински, неавтентични. Това моментално се усеща от другите, които започват да ви отвръщат със същото подценяване, което сте култивирали към себе си. Следващата „придобивка” е още по-глобална - липса на самоуважение и ниска самооценка.

На практика повечето от предвижданите лоши последствия са в сферата на илюзиите и страха. Другите могат да се обидят от вашите думи, особено ако съдържат епитети и квалификации. Но едва ли някой ще ви обвини за това, че сте се почувствали засегнати, обидени, наранени или гневни. Чувствата са нещо много истинско и човекът притежава вроден радар да ги разпознава. Не е възможно да не разпознаем усмивка, която не изразява радост, или загрижено поведение, което не изразява истинско съчувствие. Нещо повече, да изразиш какво чувстваш е проява на смелост и другите несъзнателно го уважават.

Така че можете да опитате следното. В продължение на една седмица казвайте на другите как се чувствате и да сравнете резултатите отпреди и сега. Има само едно условие: да бъдете искрени и добронамерени, както към себе си, така и към другия. 

Чувствата са объркващи

Разбирането на чувствата е нещо, на което никой не ни учи и традиционно не се насърчава в нашата култура. Предишните поколения, нашите баби и дядовци, които са ни възпитавали, докато родителите ни са ходели на работа, са ни предали модели на поведение, в който чувствата се пренебрегват и натъпкват на място, където да не пречат, за известно време. Преглъщането на чувствата е нещо, което се усвоява по въздушно-капков път в детството и се затвърждава в йерархията на служебните отношения, където изразяването на несъгласие с учителя или шефа по правило не се възприема в градивния му аспект и следователно не се толерира.

Пренебрегването на чувствата е бомба със закъснител, понеже именно чувствата са носителят на енергия. В тях участва не само главата, но и цялото тяло, което има способността да складира на различни места неосъзнатите и неизразени чувства под формата на тревожност, напрежение, физически дискомфорт.    

Освен това чувствата са много объркващи. Основните чувства са няколко – страх, гняв, вина, тъга, радост, останалите са комбинации от емоции, с които е много трудно да се оправи човек. Докато логиката е друго нещо. Тя носи ред и яснота, организираност и предвидимост. Чувстваш се спокоен, защото всичко е под контрол. До момента, в който нещата не започнат да се случват по други сценарии и недобре. Тогава се завихрят едни емоции, няма ред, няма структура, само  хаос някакъв......

Какво принципно да правим?! Ами можем например да се сприятелим със собствените си емоции и да се научим да ги уважаваме. Те носят информация за нашите дълбинни потребности. Можем да се опитаме да ги опознаем и да се научим да ги усещаме в тялото си. Да ги наблюдаваме и да ги разбираме. Да им обръщаме внимание и да говорим за тях. Откъде идва този страх и какво иска да ми каже? Как става така, че еди-какви си ситуации винаги ме изпълват с гняв? Дали защото изпитвам безсилие или защото подобно нещо ми се случи някога и на мен?! Може би старата болка, за която си мислех, че е угаснала, пак напомня за себе си?!

На по-следващ етап можем да се научим да избираме чувствата, които ни харесват и ни карат да се чувстваме добре. Защото вече ще сме се убедили на практика, а не само на думи, в силата на положителните емоции. Също така, когато сме се научили да им се доверяваме, емоциите започват да имат и прогностичен смисъл. Когато спрем да се страхуваме и тревожим непрекъснато, тогава чувството за страх ще започне да изпълнява главното си предназначение – да ни предупреждава за опасности. Нали ви се е случвало да изпитвате необясним и абсолютно нелогичен страх от това да отидете някъде или да направите нещо. И този страх да ви е предпазил от големи неприятности или даже от смъртна заплаха!

Подреждането на емоциите подрежда нещата в душата, което води до облекчение и спад на вътрешната агресия. Човек спира да се чувства застрашен и излиза от отбранителната позиция. Тогава и общуването с хората става на друго ниво. Комуникираш не като настръхнала котка, а спокойно и от позицията на разума и взаимната изгода. Тогава и логиката работи по друг начин, в хармония с общия емоционален фон, ефективно. Когато човек подхожда от позицията само на чувствата или само на разума, той един вид действа едностранно. Тогава и резултатите са частични. Но когато действа от позицията и на двете, той е цялостен и взема верните решения.