Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

Показват се публикациите с етикет тревожност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тревожност. Показване на всички публикации

събота, 12 декември 2015 г.

Състояние „поток”


През 1990 г. Михай Чиксентмихай, психолог от Чикагския университет, публикува своето изследване „Поток: Психология на оптималното изживяване”, в което обобщава резултатите от двадесетгодишните си изследвания. Той проучва многобройни свидетелства на спортисти, музиканти, композитори и поети, които описват едно и също характерно състояние, в което са се чувствали на върха на възможностите си и са надскачали себе си. Самият автор го определя като състояние на екстаз, амалгама от спонтанна радост, захлас, самозабрава и творчество. Това е състояние, в което хората се отдават напълно на онова, което правят, и вниманието им е фокусирано изцяло върху конкретната задача. Нещата се случват от само себе си, а резултатите надхвърлят всякакви очаквания.
Такива състояния на вдъхновение и върхова изява на способностите, когато се твори и се постига с лекота, са познати на много хора. Но ценното в случая е, че състоянието на „поток” може да се тренира в по-слабите му проявления и да се използва в ежедневието, за да повишим ефективността си и чувството за благополучие.
За да се влезе в състоянието на лек екстаз, трябва да бъдат спазени няколко условия:
- първо, дейността, с която се занимавате, трябва да ви харесва;
- второ, в основата на „потока” е добрата концентрация. Необходимо е да сте спокойни, защото тревожността отвлича вниманието и се отразява върху резултата; да сте отдадени напълно на заниманието си, да не мислите за пари, цели, последици и прочие, понеже всичко това ви разфокусира;
- трето, важно е вече да притежавате добри умения в областта, в която се изявявате; ако сте още на етапа, в който овладявате умения или трупате опит, тогава вниманието ви ще е съсредоточено върху заучаването и разбирането на нещата; добре отработените умения означават, че в мозъка са изградени съответните невронни пътечки и той ще влага по-малко усилия;
- четвърто, необходимо е задачата да представлява известно предизвикателство, но да не бъде прекалено трудна, тъй като това поражда тревожност. Тоест човек се съсредоточава най-добре, когато задачата леко надвишава възможностите му.
В състоянието на „поток” изглежда мозъкът работи оптимално ефективно, като съществува хармония между активираните зони и нуждите на непосредствената задача. Интересното е, че за разлика от съсредоточаването под напрежение, при което се наблюдава по-силно възбуждане на мозъчната кора, при „потока”, когато човек се занимава с нещо, което държи вниманието му без усилие, мозъкът остава спокоен и възбудните процеси в мозъчната кора затихват противно на очакванията. Тоест в това състояние е налице висока корова ефективност, при която се изразходва минимално количество умствена енергия. Очевидно тук се крие обяснението за случаите, в които работата не изтощава, а зарежда и носи както добри резултати, така и удовлетворение.

По Д. Голман, Емоционалната интелигентност

А тук можете да чуете самия Чиксентмихай за състоянието на „поток”:


вторник, 6 октомври 2015 г.

Бърнаут – загуба на смисъла


Бърнаутът или професионалното „изпепеляване” е сравнително ново състояние, което се явява резултат от съвременната силно конкурентна и стресова работна среда. Първоначално е регистрирано и проучено във връзка с така наречените помагащи професии – лекари, медицински сестри, социални работници и др. Но днес на практика то се проявява при хора от различни професионални сфери и с различни нива на отговорности.

Симптомите  на професионалното изчерпване, както още се нарича, са добре описани и са от най-разнообразно естество: физиологични, поведенчески, емоционални и когнитивни. Физиологичните симптоми обикновено включват:
- хронична умора
- болки и скованост в мускулите
- подкопана имунна система и чести боледувания
- нарушения в съня, трудно заспиване, ранно събуждане
- неспособност за пълноценна почивка и отпускане.

Емоционалният фон се характеризира с:
- чувство на безпомощност и безнадеждност
- усещане за провал и неспособност да се променят нещата в положителна посока въпреки усилията
- силна вина
- засилена раздразнителност и мнителност
- гневни изблици
- негативно отношение към колеги, началници и клиенти
- и накрая дори неспособност да се изпитват такива чувства като състрадание, съчувствие и разбиране към другите.

Тези емоции се съпътстват от:
- апатия и вътрешно дистанциране от работата и работните проблеми, всичко ти е все едно
- нежелание да се ходи на работа – с мъка тръгваш сутрин и особено след почивните дни, намираш си извинения и заболявания, за да отсъстваш.

Обикновено състоянието се развива в продължение на няколко години и по определен модел. Първоначално човек е изпълнен с желание да напредва и да се доказва, гради планове за кариера, инвестира в квалификацията си. Впоследствие обаче се очертава ясно разминаване между очакванията и реалните професионални шансове или между очакванията и реалното удовлетворение от работната ситуация в нейната съвкупност. Засегнатият от бърнаут започва ясно да разбира, че тук не може да получи онова, от което се нуждае не само в професионален аспект, но и в чисто човешки. В същото време обаче не се решава да напусне работата поради някакви обективни причини. Или пък може неколкократно да я сменя, но нещата да остават същите. Неудовлетвореността започва все по-често да поражда гняв от невъзможността да се постигне промяна.

На по-късен етап се появяват хроничната умора и безразличието. Човекът се чувства като механичен изпълнител на някакви задачи и няма нито желание, нито енергия да влага в работата си онова усърдие, което е влагал преди, усеща се затъпял и неспособен да роди нова идея, върши задълженията си по-скоро по принуда. Работоспособността му съответно е намаляла, вече не е толкова ефективен. Той осъзнава, че се справя по-зле, и това го кара да се чувства виновен, става още по-самокритичен и негативно настроен. Постепенно губи интерес и към живота, такъв, какъвто го живее в конкретния момент, няма желание за нещата, които са го радвали преди, хобитата, които са го спасявали от скуката на ежедневието, му стават безразлични. Все по-трудно се възстановява след работната седмица и излизането с приятели не му помага да разпусне и релаксира. Няма много желания, които да го зареждат положително, мотивацията му е близо до нулата, чувства се като пресъхнал. С една дума, изтощение – физическо, емоционално, интелектуално. Състоянието в последния стадий на прегарянето може да застраши сериозно физическото и психично здраве.

Какви всъщност са причините за бърнаута? Те са много, но като че ли напоследък най-често се срещат в контекста на неясно регламентираните работни взаимоотношения, когато задълженията на служителя не са ясно определени и това позволява да му се възлагат допълнителни задачи, както и задължения извън неговите компетенции. Често клиенти ми споделят, че всичко тръгва от завишеното работно натоварване, което трудно издържат физически и психически.

Сред важните причини са:
- липсата на адекватно оценяване на труда, независимо дали материално – като демотивиращо възнаграждение, или морално – като отсъствие на подкрепа и насърчение, неодобрение на постигнатите резултати;
- силна динамика на работата, която е свързана с постоянно гонене на крайни срокове;
- непрекъснато доказване;
- враждебна среда на работното място, конкурентност, неразбирателство и интриги, неравнопоставеност и неравномерно разпределение на задълженията в екипа, конфликти;
- несъобразяване с реалните възможности и квалификации на служителя и възлагане на несвойствени задължения, отсъствие на подпомагащо обучение;
- прекалена рутинност на дейността, липса на творчество, невъзможност за участие във вземането на решения във връзка с работния процес;
- и като че ли най-вече безплодните усилия да се разрешат несъответствията.

С други думи, всички онези обстоятелства, поради които човекът се чувства неоценен, неодобрен, неспособен, /простете за клишето/ като винт в машина за пари, нереализиран, неуспял, нестойностен /просто равен на една работна заплата/ и най-вече безсилен. Безсилен да промени нещата към по-добро за себе си.

Особено застрашени са хора, които трудно се отстояват, интроверти, с повишена тревожност, идеалисти, от несъстезателен тип, неносещи на стрес и напрежение. Потърпевши са и хора, за които работното място е нещо повече от източник на доходи, а се свързва и с потребността от успех, значимост и себереализация.   

Какво може да стане, когато живееш и се чувстваш по този начин достатъчно дълго? Ами просто в един момент се предаваш и си казваш: „Няма смисъл! Каквото и да правя, каквито и действия да предприемам, каквито и работи да сменям, резултат няма! Следователно вече ми е все едно!” И губиш вяра, смисъл и посока!

Лично за мен бърнаутът беше шансът ми за ново начало. Както и за много други хора, които решават да не търсят смисъла там, където го няма, а да се обърнат към онези пренебрегвани желания и мечти, за които никога не им е оставало време и които ги карат да се чувстват в хармония със себе си и другите.



вторник, 21 юли 2015 г.

Чувствата са объркващи

Разбирането на чувствата е нещо, на което никой не ни учи и традиционно не се насърчава в нашата култура. Предишните поколения, нашите баби и дядовци, които са ни възпитавали, докато родителите ни са ходели на работа, са ни предали модели на поведение, в който чувствата се пренебрегват и натъпкват на място, където да не пречат, за известно време. Преглъщането на чувствата е нещо, което се усвоява по въздушно-капков път в детството и се затвърждава в йерархията на служебните отношения, където изразяването на несъгласие с учителя или шефа по правило не се възприема в градивния му аспект и следователно не се толерира.

Пренебрегването на чувствата е бомба със закъснител, понеже именно чувствата са носителят на енергия. В тях участва не само главата, но и цялото тяло, което има способността да складира на различни места неосъзнатите и неизразени чувства под формата на тревожност, напрежение, физически дискомфорт.    

Освен това чувствата са много объркващи. Основните чувства са няколко – страх, гняв, вина, тъга, радост, останалите са комбинации от емоции, с които е много трудно да се оправи човек. Докато логиката е друго нещо. Тя носи ред и яснота, организираност и предвидимост. Чувстваш се спокоен, защото всичко е под контрол. До момента, в който нещата не започнат да се случват по други сценарии и недобре. Тогава се завихрят едни емоции, няма ред, няма структура, само  хаос някакъв......

Какво принципно да правим?! Ами можем например да се сприятелим със собствените си емоции и да се научим да ги уважаваме. Те носят информация за нашите дълбинни потребности. Можем да се опитаме да ги опознаем и да се научим да ги усещаме в тялото си. Да ги наблюдаваме и да ги разбираме. Да им обръщаме внимание и да говорим за тях. Откъде идва този страх и какво иска да ми каже? Как става така, че еди-какви си ситуации винаги ме изпълват с гняв? Дали защото изпитвам безсилие или защото подобно нещо ми се случи някога и на мен?! Може би старата болка, за която си мислех, че е угаснала, пак напомня за себе си?!

На по-следващ етап можем да се научим да избираме чувствата, които ни харесват и ни карат да се чувстваме добре. Защото вече ще сме се убедили на практика, а не само на думи, в силата на положителните емоции. Също така, когато сме се научили да им се доверяваме, емоциите започват да имат и прогностичен смисъл. Когато спрем да се страхуваме и тревожим непрекъснато, тогава чувството за страх ще започне да изпълнява главното си предназначение – да ни предупреждава за опасности. Нали ви се е случвало да изпитвате необясним и абсолютно нелогичен страх от това да отидете някъде или да направите нещо. И този страх да ви е предпазил от големи неприятности или даже от смъртна заплаха!

Подреждането на емоциите подрежда нещата в душата, което води до облекчение и спад на вътрешната агресия. Човек спира да се чувства застрашен и излиза от отбранителната позиция. Тогава и общуването с хората става на друго ниво. Комуникираш не като настръхнала котка, а спокойно и от позицията на разума и взаимната изгода. Тогава и логиката работи по друг начин, в хармония с общия емоционален фон, ефективно. Когато човек подхожда от позицията само на чувствата или само на разума, той един вид действа едностранно. Тогава и резултатите са частични. Но когато действа от позицията и на двете, той е цялостен и взема верните решения.