Състояние „поток”

През 1990 г. Михай Чиксентмихай, психолог от Чикагския университет, публикува своето изследване „Поток: Психология на оптималното изживяване”, в което обобщава резултатите от двадесетгодишните си изследвания. Той проучва многобройни свидетелства на спортисти, музиканти, композитори и поети, които описват едно и също характерно състояние, в което са се чувствали на върха на възможностите си и са надскачали себе си. Самият автор го определя като състояние на екстаз, амалгама от спонтанна радост, захлас, самозабрава и творчество. Това е състояние, в което хората се отдават напълно на онова, което правят, и вниманието им е фокусирано изцяло върху конкретната задача. Нещата се случват от само себе си, а резултатите надхвърлят всякакви очаквания.

Такива състояния на вдъхновение и върхова изява на способностите, когато се твори и се постига с лекота, са познати на много хора. Но ценното в случая е, че състоянието на „поток” може да се тренира в по-слабите му проявления и да се използва в ежедневието, за да повишим ефективността си и чувството за благополучие.

За да се влезе в състоянието на лек екстаз, трябва да бъдат спазени няколко условия:

- първо, дейността, с която се занимавате, трябва да ви харесва;

- второ, в основата на „потока” е добрата концентрация. Необходимо е да сте спокойни, защото тревожността отвлича вниманието и се отразява върху резултата; да сте отдадени напълно на заниманието си, да не мислите за пари, цели, последици и прочие, понеже всичко това ви разфокусира;

- трето, важно е вече да притежавате добри умения в областта, в която се изявявате; ако сте още на етапа, в който овладявате умения или трупате опит, тогава вниманието ви ще е съсредоточено върху заучаването и разбирането на нещата; добре отработените умения означават, че в мозъка са изградени съответните невронни пътечки и той ще влага по-малко усилия;

- четвърто, необходимо е задачата да представлява известно предизвикателство, но да не бъде прекалено трудна, тъй като това поражда тревожност. Тоест човек се съсредоточава най-добре, когато задачата леко надвишава възможностите му.

В състоянието на „поток” изглежда мозъкът работи оптимално ефективно, като съществува хармония между активираните зони и нуждите на непосредствената задача. Интересното е, че за разлика от съсредоточаването под напрежение, при което се наблюдава по-силно възбуждане на мозъчната кора, при „потока”, когато човек се занимава с нещо, което държи вниманието му без усилие, мозъкът остава спокоен и възбудните процеси в мозъчната кора затихват противно на очакванията. Тоест в това състояние е налице висока корова ефективност, при която се изразходва минимално количество умствена енергия. Очевидно тук се крие обяснението за случаите, в които работата не изтощава, а зарежда и носи както добри резултати, така и удовлетворение.

По Д. Голман, Емоционалната интелигентност

А тук можете да чуете самия Чиксентмихай за състоянието на „поток”:

https://www.ted.com/talks/mihaly_csikszentmihalyi_on_flow?language=bg#t-486373

Въпрос на интерпретация

Всичко, което се случва в живота ви, подлежи на собствената ви интерпретация. Начинът, по който субективно оцветявате дадено събитие, зависи от жизнения опит /дали е положителен или отрицателен до момента на събитието/, от възпитанието, от готовността да поемате рискове и да се справяте с предизвикателства, и особено от страховете ви. Често пъти се случва в рамките на недълго време да прецените едно и също събитие по коренно различен, противоположен начин. Примерно, уволняват ви и оставате без доходи. В началото това ви изпълва с ужас от предстоящите затруднения, но като теглите чертата и направите рекапитулация, осъзнавате, че рано или късно това е щяло да се случи и че сега е моментът да се предприеме промяна.

Винаги когато се опитате да видите значимостта на събитието от цялостната перспектива на живота ви, нещата като че ли започват да се наместват и да придобиват смисъл, който първоначално сте пропуснали да забележите. Скритият смисъл е посоката, по която можете да се ориентирате, за да намерите изход от ситуацията. Това не е толкова лесно, колкото е на думи, понеже всяко значимо затруднение и особено повтарящи се сходни ситуации сигнализират, че сте в капана на собствените си илюзии. Илюзията е тази, която ви държи далеч от реалността, като я изкривява и ви подвежда, тя е кривото огледало. Победата над собствените илюзии е най-трудната, понеже е себенадмогване. 

В момента, в който обаче приемете, че ситуацията има смисъл и следователно изход, сте стъпили на верния път. Оттук нататък всеки действа както прецени за добре, но на първо време можете да постъпите като практични хора. Сключвате договор със себе си, че да, проблемът е голям и страховете ви са напълно оправдани, но за момента решавате да ги оставите настрана, за после, а пък сега решавате да набележите всички възможни начини, по които евентуално да се справите. Резултатът може да не дойде веднага, може да е необходимо да събирате допълнителна информация или да придобиете допълнителна квалификация и т.н. Но вече сте задвижили нещата в съвсем друга посока – от зоната на страха какво се случва и какво ще се случи отсега нататък, от сферата на мрачните хипотези, вие стъпвате в реалността и търсите вариантите, които практически съществуват пред вас и даже онези, за които не предполагате, че съществуват.

Реалността винаги предлага варианти на решения. И когато откриете макар и най-неефективния ИЗХОД, нещата изведнъж се променят, сменя се гледната точка, ъгълът, от който преценявате, усещате решението в ръцете си, пипнали сте го и всичко наоколо ви изглежда в по-ярки цветове. Впоследствие може да се окаже, че има други, по-добри решения. Но първото носи обрата в интерпретацията, разбирате, че ситуацията може да бъде управлявана.