Чувствата са объркващи

Разбирането на чувствата е нещо, на което никой не ни учи и традиционно не се насърчава в нашата култура. Предишните поколения, нашите баби и дядовци, които са ни възпитавали, докато родителите ни са ходели на работа, са ни предали модели на поведение, в който чувствата се пренебрегват и натъпкват на място, където да не пречат, за известно време. Преглъщането на чувствата е нещо, което се усвоява по въздушно-капков път в детството и се затвърждава в йерархията на служебните отношения, където изразяването на несъгласие с учителя или шефа по правило не се възприема в градивния му аспект и следователно не се толерира.

Пренебрегването на чувствата е бомба със закъснител, понеже именно чувствата са носителят на енергия. В тях участва не само главата, но и цялото тяло, което има способността да складира на различни места неосъзнатите и неизразени чувства под формата на тревожност, напрежение, физически дискомфорт.    

Освен това чувствата са много объркващи. Основните чувства са няколко – страх, гняв, вина, тъга, радост, останалите са комбинации от емоции, с които е много трудно да се оправи човек. Докато логиката е друго нещо. Тя носи ред и яснота, организираност и предвидимост. Чувстваш се спокоен, защото всичко е под контрол. До момента, в който нещата не започнат да се случват по други сценарии и недобре. Тогава се завихрят едни емоции, няма ред, няма структура, само  хаос някакъв......

Какво принципно да правим?! Ами можем например да се сприятелим със собствените си емоции и да се научим да ги уважаваме. Те носят информация за нашите дълбинни потребности. Можем да се опитаме да ги опознаем и да се научим да ги усещаме в тялото си. Да ги наблюдаваме и да ги разбираме. Да им обръщаме внимание и да говорим за тях. Откъде идва този страх и какво иска да ми каже? Как става така, че еди-какви си ситуации винаги ме изпълват с гняв? Дали защото изпитвам безсилие или защото подобно нещо ми се случи някога и на мен?! Може би старата болка, за която си мислех, че е угаснала, пак напомня за себе си?!

На по-следващ етап можем да се научим да избираме чувствата, които ни харесват и ни карат да се чувстваме добре. Защото вече ще сме се убедили на практика, а не само на думи, в силата на положителните емоции. Също така, когато сме се научили да им се доверяваме, емоциите започват да имат и прогностичен смисъл. Когато спрем да се страхуваме и тревожим непрекъснато, тогава чувството за страх ще започне да изпълнява главното си предназначение – да ни предупреждава за опасности. Нали ви се е случвало да изпитвате необясним и абсолютно нелогичен страх от това да отидете някъде или да направите нещо. И този страх да ви е предпазил от големи неприятности или даже от смъртна заплаха!

Подреждането на емоциите подрежда нещата в душата, което води до облекчение и спад на вътрешната агресия. Човек спира да се чувства застрашен и излиза от отбранителната позиция. Тогава и общуването с хората става на друго ниво. Комуникираш не като настръхнала котка, а спокойно и от позицията на разума и взаимната изгода. Тогава и логиката работи по друг начин, в хармония с общия емоционален фон, ефективно. Когато човек подхожда от позицията само на чувствата или само на разума, той един вид действа едностранно. Тогава и резултатите са частични. Но когато действа от позицията и на двете, той е цялостен и взема верните решения.