За психологията

Обичам психологията /и психотерапията/ заради дълбочината на перспективата, която дава върху нещата, заради достъпа до дълбинните механизми, действащи в човешкото съзнание. Но най-много я обичам заради възможностите, които открива, и особено заради трансформиращия й ефект.

Не спирам да се изумявам от начина, по който работата върху себе си преобразува стари болки и освобождава блокираната енергия, която първо лекува раната и после се влива в общия поток, носейки чувство на облекчение и лекота. Възхитителен е начинът, по който по-задълбоченото себепознаване генерира стабилност и центрираност и създава у човека усещането, че е цял. А също и това, че помага да осъзнаеш потенциала си и да си поставиш цели, които да изведат живота ти на съвсем друга висота.

Харесва ми още, че тя съвместява толкова много направления и терапевтични подходи, колкото различни пътища може да съществуват към човешката душа, но че всички тръгват от една обща пътека – тази на разбирането на другия, на състраданието. Психологията е най-обединяващата наука на света.

Мисля, че възроденият интерес към нея отразява растящата необходимост хората да действат в съзвучие с потребностите на собствената си душа, а не в отговор на ригидни правила и изисквания, налагани от обществото, традицията или модата. Повече от друг път, в днешно време е налице крещяща нужда от подобрена връзка със самия себе си. Това би положило съвсем различен фундамент на нещата.