Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

четвъртък, 23 юли 2015 г.

Пасивната агресия

За разлика от явните прояви на агресия, които няма как да сбъркаме, пасивната агресия е трудно разпознаваема и въобще е слабо познато явление. Пасивна агресия е налице, когато вместо да се разкрещим на човека, който ни е ядосал, млъкваме и мълчим така в продължение на дни или повече, докато в същото време той се самоизяжда. А пък на нас ни е хубаво, понеже сме му дали да разбере. Същевременно избягваме да решим конфликта по разумен начин, защото тогава няма да можем да си отмъстим.  

При физическата или вербалната агресия наказваме с физическо нараняване или с думи, а при пасивната агресия наказваме с чувството за вина. Изглежда като рафиниран садистичен подход, но всъщност човек действа по този начин неосъзнато. Пасивно-агресивното поведение е присъщо повече на хора, които смятат за неправилно да дават израз на гнева и агресията си и за които гневът или агресията са поначало непозволени. Да, обаче агресията е нещо изконно присъщо на човешката природа и когато я отричаме, тя винаги намира начини да се прояви.

Други прояви на пасивна агресия са, когато саботираме себе си или другите. Например започваме да бавим и отлагаме нещата, намираме извинение да не ги свършим или ги вършим така, че по-добре да не бяхме го правили; не вдигаме телефона и игнорираме другия, като го държим нарочно в неведение за причините. Действаме противоречиво, което обърква другите, а пък на нас това ни дава усещане за контрол и власт. Изобщо тя e във всяка форма на поведение, което е на инат и ни дава възможност да разтоварим гнева си по обходен начин. Най-често пасивната агресия има за цел да провокира у другия чувството за вина, за да го контролира и манипулира.

Чувството за вина може да подлуди човека. То го обърква и лишава от трезва преценка за нещата. Това е едно от най-мъчителните чувства и най-трудните за справяне. Може да е свързано с дълбоки травми, които трудно се превъзмогват. С други думи пасивната агресия е съвсем истинска и наранява душата. В такъв случай, ако някой път разпознаем себе си в тази роля, можем просто да сложим картите на масата и да изразим открито чувствата си, вместо да наказваме някого по заобиколен начин, без той самият да знае защо. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар