Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

Показват се публикациите с етикет стрес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стрес. Показване на всички публикации

вторник, 6 октомври 2015 г.

Бърнаут – загуба на смисъла


Бърнаутът или професионалното „изпепеляване” е сравнително ново състояние, което се явява резултат от съвременната силно конкурентна и стресова работна среда. Първоначално е регистрирано и проучено във връзка с така наречените помагащи професии – лекари, медицински сестри, социални работници и др. Но днес на практика то се проявява при хора от различни професионални сфери и с различни нива на отговорности.

Симптомите  на професионалното изчерпване, както още се нарича, са добре описани и са от най-разнообразно естество: физиологични, поведенчески, емоционални и когнитивни. Физиологичните симптоми обикновено включват:
- хронична умора
- болки и скованост в мускулите
- подкопана имунна система и чести боледувания
- нарушения в съня, трудно заспиване, ранно събуждане
- неспособност за пълноценна почивка и отпускане.

Емоционалният фон се характеризира с:
- чувство на безпомощност и безнадеждност
- усещане за провал и неспособност да се променят нещата в положителна посока въпреки усилията
- силна вина
- засилена раздразнителност и мнителност
- гневни изблици
- негативно отношение към колеги, началници и клиенти
- и накрая дори неспособност да се изпитват такива чувства като състрадание, съчувствие и разбиране към другите.

Тези емоции се съпътстват от:
- апатия и вътрешно дистанциране от работата и работните проблеми, всичко ти е все едно
- нежелание да се ходи на работа – с мъка тръгваш сутрин и особено след почивните дни, намираш си извинения и заболявания, за да отсъстваш.

Обикновено състоянието се развива в продължение на няколко години и по определен модел. Първоначално човек е изпълнен с желание да напредва и да се доказва, гради планове за кариера, инвестира в квалификацията си. Впоследствие обаче се очертава ясно разминаване между очакванията и реалните професионални шансове или между очакванията и реалното удовлетворение от работната ситуация в нейната съвкупност. Засегнатият от бърнаут започва ясно да разбира, че тук не може да получи онова, от което се нуждае не само в професионален аспект, но и в чисто човешки. В същото време обаче не се решава да напусне работата поради някакви обективни причини. Или пък може неколкократно да я сменя, но нещата да остават същите. Неудовлетвореността започва все по-често да поражда гняв от невъзможността да се постигне промяна.

На по-късен етап се появяват хроничната умора и безразличието. Човекът се чувства като механичен изпълнител на някакви задачи и няма нито желание, нито енергия да влага в работата си онова усърдие, което е влагал преди, усеща се затъпял и неспособен да роди нова идея, върши задълженията си по-скоро по принуда. Работоспособността му съответно е намаляла, вече не е толкова ефективен. Той осъзнава, че се справя по-зле, и това го кара да се чувства виновен, става още по-самокритичен и негативно настроен. Постепенно губи интерес и към живота, такъв, какъвто го живее в конкретния момент, няма желание за нещата, които са го радвали преди, хобитата, които са го спасявали от скуката на ежедневието, му стават безразлични. Все по-трудно се възстановява след работната седмица и излизането с приятели не му помага да разпусне и релаксира. Няма много желания, които да го зареждат положително, мотивацията му е близо до нулата, чувства се като пресъхнал. С една дума, изтощение – физическо, емоционално, интелектуално. Състоянието в последния стадий на прегарянето може да застраши сериозно физическото и психично здраве.

Какви всъщност са причините за бърнаута? Те са много, но като че ли напоследък най-често се срещат в контекста на неясно регламентираните работни взаимоотношения, когато задълженията на служителя не са ясно определени и това позволява да му се възлагат допълнителни задачи, както и задължения извън неговите компетенции. Често клиенти ми споделят, че всичко тръгва от завишеното работно натоварване, което трудно издържат физически и психически.

Сред важните причини са:
- липсата на адекватно оценяване на труда, независимо дали материално – като демотивиращо възнаграждение, или морално – като отсъствие на подкрепа и насърчение, неодобрение на постигнатите резултати;
- силна динамика на работата, която е свързана с постоянно гонене на крайни срокове;
- непрекъснато доказване;
- враждебна среда на работното място, конкурентност, неразбирателство и интриги, неравнопоставеност и неравномерно разпределение на задълженията в екипа, конфликти;
- несъобразяване с реалните възможности и квалификации на служителя и възлагане на несвойствени задължения, отсъствие на подпомагащо обучение;
- прекалена рутинност на дейността, липса на творчество, невъзможност за участие във вземането на решения във връзка с работния процес;
- и като че ли най-вече безплодните усилия да се разрешат несъответствията.

С други думи, всички онези обстоятелства, поради които човекът се чувства неоценен, неодобрен, неспособен, /простете за клишето/ като винт в машина за пари, нереализиран, неуспял, нестойностен /просто равен на една работна заплата/ и най-вече безсилен. Безсилен да промени нещата към по-добро за себе си.

Особено застрашени са хора, които трудно се отстояват, интроверти, с повишена тревожност, идеалисти, от несъстезателен тип, неносещи на стрес и напрежение. Потърпевши са и хора, за които работното място е нещо повече от източник на доходи, а се свързва и с потребността от успех, значимост и себереализация.   

Какво може да стане, когато живееш и се чувстваш по този начин достатъчно дълго? Ами просто в един момент се предаваш и си казваш: „Няма смисъл! Каквото и да правя, каквито и действия да предприемам, каквито и работи да сменям, резултат няма! Следователно вече ми е все едно!” И губиш вяра, смисъл и посока!

Лично за мен бърнаутът беше шансът ми за ново начало. Както и за много други хора, които решават да не търсят смисъла там, където го няма, а да се обърнат към онези пренебрегвани желания и мечти, за които никога не им е оставало време и които ги карат да се чувстват в хармония със себе си и другите.



сряда, 29 юли 2015 г.

Ползата от стреса


Отделянето на стресови хормони /адреналин, норадреналин, кортизол/ няма само негативно въздействие върху телата и психиката ни. Тези хормони са жизненоважни, понеже в спешни ситуации формират стресовия отговор на организма и ни мобилизират да реагираме ефективно. Проблемите идват, когато сме подложени на продължителни стресиращи въздействия, което води до свръхпроизводството им и всички произтичащи за здравето последствия. 

Иначе тези хормони се отделят в тялото ни непрекъснато в малки количества. Нормалните нива на кортизола подобряват паметта и концентрацията, засилват метаболизма, укрепват имунната система и я поддържат в състояние на готовност. Производството на адреналин пък повишава продуктивността на мозъка и подобрява способността да се справяме.

Изобщо стресът е важен от гледна точка на развитието, на еволюцията. Човек не би могъл да се развива в една напълно защитена среда и никога не би могъл да узнае докъде се простират възможностите му. Всяко ново начинание ни изправя пред предизвикателство; колкото по-трудно е начинанието, толкова по-голямо е предизвикателството и съответно толкова по-напрегнати сме. Но има огромна разлика между стреса и напрежението, които са свързани с постигането на желан резултат, с реализирането на една амбиция или важна за личността мечта, и онзи стрес, в който сме потопени ежедневно поради претоварване, безпокойство и липса на почивка.

Когато стресът е свързан с позитивни преживявания като удовлетворение и съзидание, той оказва положително въздействие върху живота и здравето. Тогава той действа мобилизиращо и мотивиращо и на практика ни помага да изпълняваме задачите по-добре, като действаме „на макс”. Както е известно, скуката шедьоври не ражда. Освен това преживеният стрес калява човека и подобрява способността му да се адаптира, да устоява и да преодолява трудности.

Така че в известни количества стресът е и полезен, и необходим, защото ни вади от зоната на комфорта, принуждава ни да разгърнем потенциала си и в крайна сметка, ако всичко се увенчае с успех, спомага много да повишим усещането си за майсторство и реализираност. Затова е важно да се научим да правим разлика между негативния и градивния стрес и да разберем, че можем да ги управляваме.