Охлаждане в жегата

Визуализация

Неделя е, вторият най-любим ден от седмицата след събота. Не бързаш за никъде, излежаваш се, мързелуваш. Всички задачи за днес са отложени за после, по някое време. Сега е време само за теб, мъничко безвремие в хаоса, минути, които не се отброяват никъде, отпускаш се.

Пренасяш се на брега на малък поток, седиш под сянката на дърветата. На места сенките са плътни и пазят от жегата, другаде пропускат слънчеви лъчи. Земята под теб е мека, хладна, леко влажна. Влагата се просмуква в тялото. Приятно е.

Долу в краката ти ромоли потокът. На плитчините е почти пресъхнал от жегата, но на дълбокото водата тече безспир, къдри се на малки кóси вълнички и отминава. Еднообразно, монотонно, неспирно движение. Взираш се във водните струи. Водата е заета с едно единствено нещо, да тече. Успокояваш се, гърбът ти се отпуска, раменете се смъкват надолу, от врата ти пада тежест, въздъхваш. Водата е бистра и прозрачна, със слънчеви отблясъци, дъното се вижда, осеяно с кафяви, бели и зеленикави камъни. Има вирчета с по-дълбоки сенки, тъмно и светлозелени петна. Отгоре са надвиснали храсти. Потапяш крака във вира, студено и свежо, свежестта тръгва нагоре, брррр, изтръпваш за миг, после се отпускаш.

Нищо не се движи наоколо, нищо не става, застинал момент, само водата не спира да тече. Отпускаш се напълно, раменете ти потъват, мускулите омекват, прохладата ги държи съвсем леко напрегнати. Главата ти е празна, понякога минават мисли, като птици, но не им обръщаш внимание. Няма за какво да се мисли сега, миг на свобода, откраднато спокойствие.

Тишина, мир, хармония. Потапяш се в тишината, която има собствен звук, успокоява те, лекува те. Осъзнаваш колко си уморен, когато умората започва да се оттича. Главата ти е хладна под сенките, а тялото олеква. Лекота и блаженство. Потъваш, но прохладата те държи на повърхността, да не потънеш напълно, съвсем малко буден, колкото да наблюдаваш момента, да не заспиш.

За няколко мига просто съществуваш, миг на умиротворение, събиране в себе си.

Крясва птица и ......... отваряш очи. Как се отнесох! Но какво спокойствие само ...... 

За отговорността

Отговорност означава да смятаме, че нещата зависят от нас. Възможно е в дадени ситуации това да не е съвсем така и те не са изключение. Но самата мисъл, че нещо зависи от мен, от само себе си ме задвижва и ме кара да търся начини за решаване на проблема. Когато обаче се откажа от идеята, че съм фактор, който може да внесе промяна, аз се отказвам и от силата на енергията, която ме задвижва, и минавам в пасивна позиция на изчакване и бездействие. Един вид се отказвам от собствената си сила и оставям нещата на техния ход или чакам някой друг да се намеси вместо мен. Много хора прекарват така живота си, в бездействие и отричане на собствената сила. Хем искат нещата да се променят, хем нищо не правят, защото не зависело от тях. Хем боли, хем сърби, хем мързи.

Отговорността е признак за зрелост. Малките деца нямат чувство за отговорност, понеже от тях не зависи нищо. Но добрият възпитател полека-лека започва да ги учи, че всяка постъпка и избор носят своите последици. Те могат да постъпят както желаят, стига да са готови да си понесат последствията. И детето се научава да предвижда отзвука от поведението си и да преценява дали ще постъпи така следващия път. Възрастните, които мислят, че нищо не зависи от тях, всъщност са пропуснали урока от детството.

Отговорността винаги носи резултати, понеже е свързана с действие, с някакво движение. Понякога резултатите не са такива, каквито сме очаквали, но пък ни дават възможност да се научим и следващия път да изберем по-добрия начин. Непоемането на отговорност не носи нищо, понеже е обвързано с бездействие, и затвърждава статуквото, от което искаме да се отървем.

Някой беше казал, че животът е непрекъснато движение, или напред или назад. Застой няма, защото всъщност застоят е движение назад. Самата природа ни поставя пред избора да вървим напред или назад, не можем да стоим на едно място. Дори когато се спотайваме и си мислим, че стоим, всъщност се движим невидимо назад. Така че винаги трябва да избираме между двете.