Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

сряда, 6 декември 2017 г.

Само „жертва“ ли e Жертвата?


Хората, които имат вкоренения навик да се изявяват като жертва, се разпознават лесно. Те не умеят да поемат отговорност за нещата, които им се случват, не мислят, че носят отговорност за живота си, за бедността си, за неуспехите си, за липсата на късмет и вярват, че за това е виновен някой друг или обстоятелствата. Себе си считат за безпогрешни, никога не търсят причината за случващото се в тях самите и не смятат, че са в състояние да влияят върху събитията, да ги обръщат в своя полза. Тоест, изживяват се като жертва, заклещена в ситуация без изход. Ръка за ръка с жертвената нагласа върви заучената безпомощност, когато човек е убеден, че някой друг трябва да го извади от безизходицата, защото той самият нито знае как, нито може. Основната полза, която носи тази роля, е вниманието, което Жертвата получава от другите, съчувствието, помощта. Това я кара да се чувства в центъра на нещата, значима в нещастието си, онеправдана и изпълнена със самосъжаление. Много е лесно в ролята на жертва да фокусираш върху себе си чуждото внимание и симпатия.

Жертвата играе възлова роля в т.н. „триъгълник на Карпман“. Американският психолог Стефан Карпман е идентифицирал един широко разпространен модел на социални взаимоотношения, който впоследствие е наречен на негово име. Този модел включва три страни – Жертва, Агресор и Спасител, като задължителни участници са Жертвата и Агресора, които винаги присъстват в тези отношения.

Там където има Жертва, има и Агресор. Агресора съзнателно или несъзнателно търси и намира хора с подобни нагласи, които ще му „позволят“ да излее върху тях агресивната си енергия, без значение по физически или вербален начин. Жертвата има пасивно поведение спрямо агресията, тя няма да отвърне на атаката, а ще се мъчи да я преживее и изтърпи или да се скрие, да стане незабележима. В тази роля Агресора удовлетворява своята потребност да доказва правотата си, да упражнява власт над другите и да намира отдушник за собствената си агресия, причината за която най-често по същество няма нищо общо със Жертвата.

Понякога на сцената се появява Спасителя. Това са хора, които движени от благородни мотиви, винаги са готови да застанат на страната на онеправдания, да се борят за справедливост, да дават кураж на Жертвата да отвърне на Агресора. Както Жертвата и Агресора, така и Спасителя получава емоционални дивиденти от ролята си. Като подтиква Жертвата да противодейства на Агресора, той дава израз на собствената си агресия, която си е забранил да изпитва или показва, понеже поради възпитанието си я смята за недопустима. Всъщност Спасителя е прикрит Агресор/Жертва.  

Този вид социални взаимоотношения се наблюдават навсякъде – в семейството, в работния кръг, особено между началници и подчинени, дори в приятелските взаимоотношения. По-интересното обаче е, че един и същи човек може да играе и трите роли едновременно. Например в работата си се изживява като Жертва с авторитарен началник, претрупан от задължения и с ниско заплащане, в семейството си е Агресор, който излива насъбралия се негатив върху съпругата/съпруга и децата, но също така е познат сред приятелите си като човек, който е готов винаги да предложи помощ, включително когато никой не иска това от него. Сигурно ви се е случвало някой да бърза да ви „спасява“ без да сте го молили.  
       
Ако сте идентифицирали себе си в някоя от трите роли, със сигурност ще се откриете и в другите две. В това няма нищо лошо или осъдително, всички играем всякакви роли цял живот. Лошото тук е, че  се възпроизвежда непрекъснато един модел на неефективни отношения, което само по себе си може да бъде изтощително и обезкуражаващо. Излизането от тези роли е трудно, но не е невъзможно. Първата стъпка е да се разпознаете в тях и да решите дали искате да продължавате по старому или искате да предприемете нещо. След това на първо време можете да помислите по какви други начини да си осигурите онова, което ви носят тези роли – за Жертвата - как да получава внимание и подкрепа без да бъде жертва, а също и да се научи да поема отговорност за нещата, които се случват в живота й, за Агресора – как да разтоварва напрежението и агресията по здравословни начини вместо да ги стоварва върху другите, за Спасителя – да преосмисли отношението си към забранените емоции и да се научи да им дава израз, също по здравословен начин, разбира се.   

1 коментар:

  1. Интересна статия. Хубаво е “спасителя” да спре да спасява жертвите за да може да спаси себе си, пък и да даде възможност на “жертвата” да вземе по-активна роля в собствения си живот

    ОтговорИзтриване