Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
Ерих-Мария Ремарк
Какво стои в основата на перфекционизма? Дали изконно
присъщият на човека стремеж към съвършенство или има друга скрита и замаскирана
мотивация? Какво кара перфекциониста да изпипва нещата до съвършенство? Има ли нещо
общо между перфекционизма и творчеството?
Какви са допирните точки между перфекционизма и професионализма?
Причината перфекционистът да се стреми всичко да бъде
идеално е банална и е свързана със страха от чуждото неодобрение. Перфекционистът се бои от мнението на
другите, от критика и отхвърляне. Затова полага усилия да прави нещата идеални,
защото тогава никой няма да има за какво да се хване, за да изкаже недоволство
или неодобрение. Точно обратното, той предполага, че само така със сигурност ще
получи похвала и признание.
В основата на перфекционизма се крие дълбокият страх „Не съм
достатъчно добър“. Движен от него, човек прави всичко, което е по силите му, а
понякога и пряко сили, за да се застрахова срещу негативна оценка или отзив, които
могат да активират този страх.
Като всяко компенсаторно поведение стремежът нещата да бъдат
идеални винаги е за сметка на нещо друго. Струва ми се, че перфекционизмът
пречи най-много на творчеството, той е като спирачка пред творческия поток. За
да твориш свободно, трябва да имаш увереността, че другите ще харесат
създаденото от теб, или поне да вярваш, че има хора, на които творенията ти ще
донесат радост и усещане за пълнота. Ако се страхуваш от реакцията на хората и
се стремиш да се харесаш на всички, няма да имаш вътрешната свобода, която
отключва творческата самоизява. За нея е нужна смелост, непукизъм, безстрашие
да се заявиш като индивидуален и различен. Така че има огромна разлика между
творчеството и перфекционизма. Творецът създава неща, които идват от сърцето и са
храна за душата, а перфекционистът – безплодно съвършенство, което е продукт на
ума. Творецът те прави съавтор на творбата си, а перфекционистът – безразличен
наблюдател, който няма какво да добави. В основата на творчеството е
индивидуалността, такава, каквато е, а в основата на перфекционизма – стремежът
да си съвършен, за да не те критикуват.
Що се отнася до разликата между перфекционизма и
професионализма, тя също е съществена и отново се крие в смисъла на занятието.
Професионализмът е съвкупност от качества, които правят човека желан бизнес
партньор или работник/служител, на когото можеш да повериш важни за теб неща – пари,
развитие, време. Докато перфекционизмът в такъв контекст означава просто съвършенство
в детайлите и пунктуалност, които понякога придобиват изопачени размери и се
превръщат в пречка за доброто взаимодействие. Точността и изпипването на нещата
са важна част от професионализма, но само част.
Страхът „Не съм достатъчно
добър“ може да тласне човек за дълго в заблудата, че като върши нещата на 100%,
това го прави по-добър или по-стойностен. Няма нищо по-невярно от това. И всеки
път, когато не успее да ги направи съвършени, да се измъчва от самообвинения.
Това е изтощително и е прахосване на време и ресурси. Далеч по-добра стратегия
е да пробвате със самопровокация – „Не съм достатъчно добър, и какво от това?!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар