Кризата – закономерна и необходима

„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето.” Еклесиаст

Върховете и спадовете са неотменна част от живота ни. Но те се явяват само своеобразни кулминации в движението по житейския път, като нито моментите на възход, нито моментите на криза са завинаги. След съответната кулминация енергията отново тръгва по своя път – нагоре или надолу, за да се придвижи до следващото ниво.

Какво се случва в моментите на спад, които преживяваме като време на хаос, неудачи, поредица от неприятности в различни сфери на живота, когато не знаем кой път да хванем или преживяваме най-болезнените си травми? Очевидно в подобни моменти е нужно да погледнем нещата от друг ъгъл, все едно животът дава знак: „Спри! Не става така! Опитай другояче!” Впрочем кризата винаги е сигнал за промяна и тази промяна винаги е вътрешна. Нещо в нас влиза в стълкновение със света в лицето на нашето обкръжение, нещо, което преди може да е било работещо, но вече е станало деструктивно, някаква нагласа или разбиране, което е време да претърпи корекция.

Кризата е моментът, в който на първо място се нуждаем от преосмисляне на живота си – какво искам, какво правя и защо не ми се получава, и на второ място – тя е моментът, в който е жизненоважно да вземем правилното решение. В това се крие прословутият потенциал на кризата като възможност. Нужно е да разберем посланието й към нас и да предприемем подходящо действие, за да подпомогнем необходимата промяна. Така че кризата е време за преосмисляне и за вземане на ключови решения.

Има проучвания, според които в сравнение с редовия човек успелите хора преминават през десетки пъти повече кризи. Общото между тях е, че именно тогава те вземат най-важните си решения, благодарение на които не само излизат от кризата бързо, но също така се придвижват напред. Нещо като трамплин за израстване. Докато за повечето хора кризата си остава единствено възможност да преживеят с пълна сила негативните си нагласи и да зациклят там задълго. С което не искам да кажа, че трябва на всяка цена да бъдем позитивни на 100%. Това би било фалшиво и неистинско, а и въпросът не е в това да не падаме, а като паднем, да станем бързо. Фрустрацията и отчаянието не водят доникъде, а кризата може да бъде катализатор на положителна промяна.