 |
Photo by Colin Maynard on Unsplash
|
За майката детето си остава дете, независимо на колко години
е. Чистата и безусловна любов към малкото беззащитно същество се пренася и
върху зрелия човек, продължавайки да го подхранва през целия му живот. Не
случайно се казва, че като майчината любов няма друга. Тя е пример как в един
свят, в който има силна омраза и разделение, любовта към човека и доброто,
което той изначално носи в себе си, все пак съществува.
Но тук лежи скрит един голям капан за всяка майка. Колкото и
да са ни скъпи децата, не може да се пропуска факта, че в един момент те порастват
и тръгват по пътя си. Майчината и изобщо родителската любов и подкрепа са
изключително важни в самостоятелния живот на всеки човек. Деца, които са имали
такава подкрепа и любов, са по-успешни, по-реализирани, по-способни да търсят и
изпитват щастие. Но подкрепата не е достатъчно условие. За да върви успешно по пътя
си, детето има нужда не само от любовта на майката, но и от нейната благословия
да живее живота си така, както го разбира. И тук много майки се препъват. По
стар навик те продължават да се отнасят към възрастния човек като към непълнолетен
тийнейджър, който не може да си купи правилната храна, да комбинира дрехите си,
да избере правилната професия или да се ожени за подходящия съпруг/съпруга.
Това е началото на голям конфликт, а аз по-скоро бих го
определила като един малък ад, в който човек може да се пържи мъчително на тих
огън или пък на силен огън в зависимост от степента, в която родителят се меси
в живота на „детето“. Такива майки наричам „егоистични“ майки, защото те не
пускат децата си да пораснат. Подбудите им винаги са благородни или поне на
такива приличат. Под претекст, че „детето“ не знае кое е най-доброто за него,
че няма достатъчно опит, че не се справя, както трябва, тези майки продължават
да пречат на децата си да пораснат и да вземат отговорността за живота си в
свои ръце независимо от грешките и провалите.
Егоистичните майки се различават помежду си. Има много
критикарски настроени майки, които не се уморяват да внушават на детето, че не
може, че не е достатъчно добро, че ако беше постъпило иначе, резултатът щеше да
е друг. Има съжаляващи майки, които виждайки, че детето не може да си намери
подходяща работа или да се ожени, продължават да го обсипват с грижи и да го
отглеждат като невръстно, за да компенсират трудностите в живота му. Но дали
това е правилният път? Дали обграждането с комфорт удовлетворява нуждите, които
вече има възрастният човек, или го привързва към полата на майката, където е
топло, сигурно, сито? Има ли шанс да порасне ли изобщо? Има и
самопожертвователни майки, които „жертват живота си“ за детето /каквото и да
значи това/, без да съзнават каква огромна вина му вменяват. Все едно поставят
живота си в ръцете му с думите: „Заради теб се отказвам от свободата и щастието
си, за да си щастливо ти!“ Ужасни думи, защото стоварват върху детските плещи
огромната отговорност за един неизживян живот. И детето я влачи цял живот, като
се опитва несъзнателно да компенсира вината си с внимание и грижи.
 |
| Photo by Ben White on Unsplash |
Независимо от подхода, дълбоките мотиви на егоистичните
майки много си приличат. Една жена, която не умее да живее собствения си живот,
изпитва страх, че когато порасналото дете си тръгне от семейното гнездо, тя ще
остане насаме със себе си или с един съпруг, с когото имат проблеми като
двойка. Затова тя избира да продължи да бъде майка, за да се чувства значима,
реализирана, за да изисква благодарност за усилията, които не спира да полага,
дори когато няма нужда от тях. На дъщерите си такива майки дават възможно
най-лошия пример. Защото дъщерите се научават, че да бъдеш майка е по-важно от
това да си жена и индивид със собствени интереси и достижения. В повечето
случаи егоистичните майки са нереализирали се жени, недообичани, недооценени и
нещастни, които продължават да настояват да бъдат майки, правейки това за
сметка на децата си. Така благородните подбуди се превръщат в задушаваща,
изискваща и манипулираща любов.
Мили майки, помислете за
децата си, които имат право да бъдат себе си, а не единствено да са ваши деца.
Пуснете ги да пораснат и което е по-важно, дайте им своята благословия да следват
пътя си, да грешат, да падат и да стават, но да откриват себе си и своето
щастие като зрели хора. Не ги привързвайте за цял живот към ролята им на деца,
защото това е толкова ограбващо. И същевременно търсете своето собствено щастие
другаде, защото само който не търси, не намира!
Няма коментари:
Публикуване на коментар