Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

понеделник, 26 март 2018 г.

Много ли е послушно детето?


Няма нищо по-хубаво за родителя от едно послушно дете. Дете, което прави, каквото и когато му се каже, или се справя само, без да притеснява мама и тате, дете, което не ти къса нервите с твърдоглавие и слаби оценки в училище. Това изобщо е супердете, нещо като супермен. В училище е минимум сред първите, ако не и първо по успех, учителките не могат да се нахвалят от неговия интелект и зряло поведение, далеч надскочили възрастта му. Гордите баби и дядовци се скъсват да го водят по школи по английски, български и математика, рядко на спорт. А мама и тате са щастливи и доволни родители, които имат планове за бляскавото му бъдеще.

Опа! Дотук всичко е прекрасно, но сега именно, когато стане дума за бъдещето, сметката може да не излезе, ама изобщо да не излезе.
Някога замисляли ли сте се дали мечтата и най-съкровеното желание на послушното дете е да седи в къщи и да заляга над учебниците до изнемога? Днешните учебни програми са със сериозно натоварване, да не говорим, че за удобство пак на родителите децата ходят и на занималня, което означава, че са в училище от 8.00 до 17.00 ч. Това е учене на пълен работен ден, че и повече, понеже преди или след „работния ден“ повечето посещават допълнително школи. На мен ми изглежда тежко само, като си го помисля. При това не всички предмети са еднакво интересни на всеки. Каква може да е мотивацията на едно дете, което се справя отлично с такова ежедневие, без протест и винаги на ниво? Дали е от любов към ученето? Колкото и да обича ученето, всеки един, възрастен или дете, би се изморил да прави това добре за дълго време. Дори на децата, които по природа са любознателни и открити да научават непрекъснато нови неща, и най-любимото хоби омръзва, тъй като е трудно да се поддържа концентрация на вниманието за прекалено дълго време. 
Следователно мотивите за такава преуспеваемост и кооперативност се крият някъде другаде. Какво може да кара едно дете да бъде много старателно и послушно? За детето няма по-важно нещо на света от мама и татко. Детето би направило всичко, за да спечели тяхното внимание, одобрение и любов. Някои деца правят това, като стават непослушни, понеже тогава със сигурност ще им се обърне внимание. Но други деца залагат на постиженията с надеждата, че като се справят добре и угаждат на родителя, ще получат така желаното отношение за награда. Има деца, които се стараят дотолкова да не товарят мама и татко, че отрано възприемат ролята на супердете, което се справя с всичко в училище, с много неща в къщи и не тревожи и не притеснява никого.
Обясненията са различни и всяко е строго индивидуално според конкретния случай. Но със сигурност послушанието носи своето послание към родителя, също както и непослушанието. И ако той пропусне да забележи и разтълкува този зов, детето пораства като послушен възрастен, който прави всичко перфектно, има незабележимо присъствие в отношенията, които изгражда сам, и се старае да угоди на всички, само и само да няма конфликти и неразбирателство. Точно както е свикнал да прави в семейството на родителите си.
Послушното дете е удобно дете, а когато порасне, става послушен човек, който също е много удобен. Послушният човек живее така, че да не пречи, той е идеалният изпълнител в работата, но също толкова добре служи като обект, върху който да си изливат негативите шефът или колегите.
Съгласни сте, предполагам, че това не е бляскаво бъдеще. Такива хора, въпреки безспорните си заложби, се „представят“ посредствено в живота, поради това че отрано са потъпкали своята индивидуалност за разлика от непослушните си връстници. Като възрастни те страдат от неврози в резултат от това, че са свикнали да пренебрегват потребностите си, да преглъщат емоциите си и да живеят чужди животи - на партньора, на децата, или на някой родител. Точно както като малки не са си изживели детството като деца, а като малки възрастни. Терапията е продължителна, защото им отнема много време да признаят правото си на собствено мнение и собствен живот, да се научат да изразяват гнева и недоволството си и да бъдат неудобни понякога, но да бъдат себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар