„Аз съм това, което мисля и чувствам.“
Освен индивидуалните нагласи има и други, обществени
нагласи, в които всички ние сме потопени и които оказват огромно въздействие,
включително върху тревожността. Съвременният начин на живот поставя много
изисквания. Ако човек реши да ги следва безкритично, те могат да му костват
здравето. Съвременният начин на живот залага на конкуренцията и непрекъснатото
развитие. Ако не си конкурентен, тоест ако не правиш нови и нови неща, за да се
развиваш и да посрещаш високите изисквания, ще отпаднеш от състезанието.
Най-лесно това се вижда в училище. Ако детето не тръгне на английски още в
първи клас или в детската градина /!/ или ако не влезе в престижна гимназия,
родителите се тревожат, че то ще бъде неконкурентноспособно. Неконкурентноспособността
означава, че няма да се реализира добре в живота, няма да има престижна
професия и финансова сигурност. Тази логика е крайно съмнителна, тъй като много
деца с не толкова престижно образование се оказват по-амбициозни и независими
да следват мечтите си. Но за жалост повечето родители подхождат от позицията на
страха и общоприетия шаблон за успех. Ето как детето започва отрано да обслужва
родителските страхове, подлага се на големи натоварвания, вместо да играе или
спортува, втълпява му се, че не се справя достатъчно добре или че винаги трябва
да е на висота. Така се залагат основите на бъдещия невротик, който отрано е
научен, че трябва да бъде най-добрият във всичко и че дори това не е
достатъчно.
Но има и друг, много по-негативен резултат от прекалените
амбиции и динамичното и изтощително ежедневие.
Робуването на обществените модели за успех ни откъсва от собствените
потребности и вкусове. На практика те започват да се заглушават още преди да се
тръгне на училище и особено след това. Когато непрекъснато те учат, че трябва
да си като другите, за да успееш в живота, ти постепенно забравяш да питаш себе
си какво всъщност искаш, какво ти харесва, какво обичаш да правиш, което е
различно от онова, което очакват от теб. В неведение си за нещата, които би
искал да правиш в този живот, ако ти бяха дали възможност да ги откриеш. Не
всеки има изявени таланти, които да определят жизнения му път. За повечето хора
е необходимо време и развиване на усет и разбиране към себе си. Много по-лесно
е да се научи едно дете да е във връзка със собствените потребности, отколкото
един възрастен с неговите житейски задължения. Една майка ще предпочете да
постави децата преди себе си и собствените си потребности, без да подозира
колко много това вреди и на нея, и на тях. На нея, защото когато децата
пораснат и си тръгнат, тя ще остане сама с нищото, понеже е живяла техния
живот, а не своя. На тях, защото са се научили също като нея да не уважават
своите потребности и да заглушават вътрешния си глас. Последното води до загуба
на автентичността. А загубата на автентичността е все едно да живееш чужд
живот, не своя, тоест празнота.
Вместо да изграждаме връзката със себе си, да се учим да
разпознаваме и зачитаме собствените си потребности, което е в основата на
добрата самооценка, ние възприемаме вярвания, че трябва да се знае много, за да
се успее, че трябва да си първи във всичко, а не само в нещата, които харесваш,
че трябва непрекъснато да се доказваш, че трябва да имаш голям материален
успех, за да си щастлив. Едва по-късно в живота, когато човекът претърпи
житейски неуспехи по избрания не от него път, се замисля какво всъщност иска да
прави в този живот и как да го прави по начин, който е възнаграждаващ, а не
ограбващ.
Още една причина за повишената тревожност според мен е, че
отварянето към света благодарение на съвременните комуникации, наред с големите
удобства и преимущества, поставя на изпитание собственото ни усещане за
сигурност и защитеност в този свят с всичките му проблеми. Всекидневният поток
от негативни новини има пряк принос към усилването на тревожността и
представата, че живеем в несигурен свят. Ако човек е по-неуверен в себе си по
отношение на това, което му се полага в живота по рождено право, той или
започва да гледа на живота все повече като на състезание и се стреми още
по-силно да завоюва полагаемото му се или се затваря в себе си от страх, че
няма как да успее и да се изяви в този огромен и враждебен свят. И двете са
пряк път към невротичността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар