Отговор -
несъответстващата
самооценка! Самооценката е начинът, по който мислим за себе си и се оценяваме
сами. Често тя се разминава с реалните ни качества и способности. Традиционно повечето
хора смятат, че не им достигат качества и умения, независимо че резултатите в
ежедневието доказват обратното. Има и такива, които неоснователно вярват, че са
по-добрите или най-добрите - за тях се казва, че имат завишена самооценка или
необосновано високо самочувствие. В редки случаи самооценката е адекватна на начина,
по който се представяме, или както се казва – „има самочувствие, но има и
покритие“.
Самооценката представлява букет от вярвания за себе си, които
се формират в детството и се затвърждават в следващите житейски периоди.
Логично е някои от тях да са станали неефективни в периода на зрялата възраст.
Но за съжаление,
човешкото съзнание е устроено така, че в 90% от съзнателните ни избори и
решения ни управляват нашите несъзнавани убеждения и травматичният ни опит. За травмите
си помним достатъчно и се предпазваме, докато несъзнаваните убеждения се
достигат по-трудно, макар че и на това човек може да се научи.
Какво представляват тези несъзнавани и неефективни
убеждения? Например, ако в детството някой от родителите ти е бил критичен,
може да си свикнал да мислиш за себе си неща като „Не ставам“, „Не съм
достатъчно добър“, „Лош съм“, „Не се справям“. И тъй като всичко в живота се
стреми към равновесие, когато пораснеш, ще правиш всичко възможно, за да
компенсираш това вярване с непрекъснато себедоказване, поток от успехи и
преодоляване на върхове, една, две, три магистратури, изобщо стремеж да бъдеш най-добрият,
за да опровергаеш това вярване и да заслужиш отново и отново одобрението на
критичния родител.
Когато някой в твоето сегашно обкръжение се държи като критичния
родител и не пести недоволството си, той натиска в теб точно този бутон, който
отговаря за „лош съм, не се справям, не съм достатъчно добър.“ Всяко такова
обезценяващо вярване за себе си е съпроводено от неприятно преживяване на
отхвърляне, каквото си преживявал като дете. Винаги когато те критикуват, ти
преживяваш детската емоция на срам, страх, вина и т.н. Както детето се е
чувствало пренебрегнато, недооценено и недостатъчно обичано от родителя, така и
ти, като възрастен, без да искаш се чувстваш точно като малкото дете –
пренебрегнат, недооценен и отхвърлен. Критиката задейства старите емоции и
особено вината, че не си направил всичко по силите си. Защото за детето
родителят е бог, върховната инстанция! Ако бог не е доволен, кой е виновен –
само детето и никой друг!
Каквото и да си преживял в детството, то се е случило
отдавна и днес разполагаш с други възможности, за да поправиш нещата.
На първо място е необходимо да дадеш адекватна оценка на
направеното от теб. Например, ако те критикуват в работата, да прецениш дали си
направил това, което се изисква от теб, или си направил повече, или по-малко. Ако
те критикуват във връзката ти, прецени дали партньорът ти има обективни
основания да е недоволен.
Второ, ако си опитал всичко, за да заслужиш одобрение, но
критиката продължава, замислѝ се дали критикуващият няма някакви скрити мотиви.
Това важи за всяка ситуация на перманентно критикуване, в работата, в къщи, с
приятелите. Ако си се постарал да угодиш на партньора, ако го обгрижваш и
проявяваш според теб достатъчно внимание, но той продължава да е недоволен, със
сигурност причината за критикуването има някаква скрита цел. Струва си да
помислиш!
Трето, след като си направил равносметка на критиката и си
установил, че обективно другият няма за какво да бъде недоволен, добре е да му
кажеш какво мислиш по въпроса. По този начин ще излезеш от позицията на малкото
дете, което се чувства виновно, понеже не е отговорило на очакванията на родителя,
и ще заемеш позицията на възрастния, какъвто си! В света на възрастните
отношенията са регламентирани от социума, от общоприетите норми, от традициите.
Например, за да получаваш такава заплата, трябва да вършиш това и това; за да
си приятел с някого, трябва да се държиш така и така; за да имаш успешна
връзка, е необходимо да полагаш такива и такива грижи. Докато в света на децата
нещата са много прости – мама/татко ме обича или мама/татко не ме обича. Ако
мама не е доволна, значи съм виновен аз!
Но ти вече не си дете и разполагаш със средства да изясниш нещата и да
ги промениш, ако не те устройват. Така че говорѝ, непременно говорѝ и изяснявай
с другия защо е толкова недоволен! Но говори конкретно, с факти и цифри, ако
трябва. Ще откриеш интересни неща, и за него, и за себе си.
Четвърто, ако в крайна сметка установиш, че причините за
критиката нямат нищо общо с твоето представяне, непременно се фокусирай върху
силните си страни. За да си уязвим към критика, значи твоята оценка за теб самия
е ниска или несъответства на реалността. Точно това използват несъзнателно
другите, за да се доказват за твоя сметка. Критиката е вид апел към теб самия
да се замислиш дали не си се втренчил прекалено в твоите несъвършенства и не
игнорираш силните си качества и преимущества. Непременно направѝ списък на
силните си страни в конкретната ситуация или по принцип и го чети всеки ден, за
да свикнеш да ги забелязваш. Допълвай списъка, когато откриеш в себе си нещо
ново, което ти харесва.
Пътят към опознаването на себе си може да е болезнен, но винаги
е в твоя полза. Това е единственият път, където печалбата е сигурна, не само за
теб, но и за другите около теб. Манипулаторите ще отидат да тормозят някой
друг, а тези, които те обичат, но не умеят да го показват, може би най-после ще
се научат да го правят така, че и на двама ви да е приятно.
