Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

събота, 29 август 2015 г.

Как да започнеш да мислиш позитивно?



Да мислиш позитивно, когато си затънал в проблеми, е невъзможно на практика. Умът ти няма да приеме явното противоречие между действителната ситуация и опитите да го убедиш в противното - че всичко ще се оправи, че  нещата ще се наредят, че този път ще ти провърви. Всякакви положителни утвърждения като: „Аз управлявам съдбата си!”, „Аз съм магнит за пари!”, „Имам всичко, от което се нуждая!” няма да подействат, ако дълбоко в себе си си убеден точно в обратното – че нищо не зависи от теб, че финансовата ти ситуация е плачевна или че последното, за което можеш да мислиш в момента, са собствените ти потребности.  

Но все пак никой няма да се наеме да отрича силата на позитивното мислене, аз също. Да се мисли позитивно, обаче, изисква цялостна пренастройка на ума и сърцето, на светогледа и отношението към живота по принцип. Някои хора си го имат по рождение, като природен талант, и минават леко през трудности и изпитания. За други, тук включвам и себе си, това е умение, което първо, трябва да се усвои и да се превърне в част от теб самия, и второ, няма как да стане с повтаряне на фрази или натяквания от страна на другите, че ти си виновен, защото мислиш негативно, което пречи на нещата да се оправят. Всичко това само ще те накара да се чувстваш още по-голям неудачник. Така че стой далече от такива „съветници”!

Най-добре за теб е да действаш позитивно! Какво означава това? Няма никакъв ефект от позитивното мислене, ако едновременно с това не предприемаш също толкова позитивни действия. Ако огледаш добре нещата, ще видиш, че заплетената ситуация, в която се намираш, е плод на обединените ти мисли, чувства и действия в съответната насока, които са те докарали дотам. Така че вместо да се убеждаваш в неща, в които и без друго не вярваш, по-добре първо състави план, с който да излезеш от ситуацията. Този план може да е добър, а може и изобщо да не проработи. Но самият факт, че търсиш решение, кара умът ти заработи в друга посока и да се ангажира с намиране на варианти /това е позитивно мислене, нали!/. Можеш да съставиш този план набързо или да го пишеш цяла седмица. Например, вечер нахвърляш стъпки от плана, а сутрин, когато ти идват повече идеи, го коригираш, добавяш нови неща и прочие. След като си съставил плана и си започнал да го прилагаш, измислѝ втори план, план Б. Защо? Заради спокойствието на ума ти. Когато имаш резервен план, няма да се чувстваш толкова напрегнат при мисълта, че първият може да се провали. Ако не си свикнал да се оправяш със заплетени ситуации, тогава задължително ти е необходим план Б. След като си съставил и план Б, вече ситуацията не ти изглежда толкова неразрешима, колкото когато си нямал никаква идея какво да правиш. Може би не си убеден на 100%, че плановете ще се увенчаят с успех, но до този момент със сигурност ще си се почувствал в състояние да родиш още идеи за разрешаване на проблема /което е позитивно мислене, подкрепено от позитивно чувстване!/. Така ще стигнеш до етапа, в който първоначалната ти гледна точка започва да търпи обрат и да се измества от тревога и невиждане на възможности към изпробване на варианти. Дори нещата да не се случат по начина, по който си ги планирал, сигурна съм, че правилното решение ще се появи в даден момент. Ключето тук е да не се отказваш, нито за миг да не ти хрумва подобна мисъл. Потърсѝ, ако е необходимо, професионална помощ или поговорѝ с хора, които са били в твоето положение и са се измъкнали. Питай ги не за конкретни решения, а най-вече за това в кой момент при тях нещата са тръгнали нагоре, за да не изгубиш надежда и да не се откажеш точно преди това.

По този начин ще спечелиш ума си за свой съюзник, който вместо да върви срещу теб и да подкопава всичките ти усилия, ще работи за теб и ще прави всичко онова, което умее да прави най-добре – да планира, да контролира, да претегля и да предвижда в посока на твоята цел. Което е положително мислене. А то върви с емоции като надежда, увереност, подобрено самочувствие, радост от успеха, оптимизъм за бъдещето и тъй нататък, които те карат да гледаш на света и на затрудненията си по нов начин.

Така че действай позитивно и успех!   

четвъртък, 27 август 2015 г.

Лошо нещо ли е гневът?


Всяка емоция е такава, каквато е, няма лоши или добри. Eмоцията ти носи информация за теб самия, за нещата, които цениш, за страховете ти, за болките, които си затрупал в ежедневието, за илюзиите ти.

Гневът също носи важна информация. Гневиш се, когато нещо не става според очакванията, когато някоя дума засегне струна в душата ти и я натегне докрай, гневиш се с основание или по-често без основание, заради забравени неща, които изведнъж възкръсват и оживяват в теб в съвсем неподходящ момент.

Рядко обаче спираш да се замислиш защо това нещо или този човек те ядосаха толкова много и те ли всъщност са истинската причина за дълбокото ти негодувание и обида. Възможно ли е нещо дребно да отключи толкова голям гняв и възмущение или някъде има друг, по-дълбок корен? От днес ли е този гняв или се е трупал в теб дълго време? Дали пък болката в тила и високото кръвно нямат нещо общо с него? Защо понякога искаш да засегнеш или нараниш словесно другия, просто ей така, без конкретна причина?

Вместо да отговориш на тези въпроси, най-често продължаваш по навик с гневните изблици, докато на околните им писне, а пък ако си по-състрадателен и обгрижващ, гледаш да замажеш неудобната случка, която те изважда от имиджа ти, и се опитваш благородно да заемеш позиция над нещата. Страх те е от гнева, който може да нарани околните, а пък голяма работа, че наранява теб. С други думи, раната гнои, но ти я превързваш с панделка в благородно синьо, цвета на мира.  

Ако се опиташ да отговориш на въпроса какво иска да ти каже тази емоция, ще дадеш шанс на вътрешния си глас да стигне до теб. Дори тази емоция да те плаши, ако се опиташ да я приемеш и разбереш, ще си много по-честен към себе си, понеже ще си позволиш да осъзнаеш, че е възможно да изпитваш такива неположителни състояния. Алкохоликът може да започне лечението си само, когато заяви пред всички, че е алкохолик. По същия начин можеш да се справиш с гнева, като признаеш, че го има, като се научиш да го изразяваш по начини, за които после не съжаляваш, и когато разбереш какво в теб го поражда. Слава богу, причината винаги е в теб. И можеш да й въздействаш, ако пожелаеш. 

неделя, 9 август 2015 г.

За какво се караме, когато се караме?


Най-често кавгата започва от дреболия, някой преместил нещо, не направил нещо както трябва или пропуснал да го направи. И дреболията се превръща в повод да се отприщят натрупани неприязън и изнервеност. Тръгва се от лека размяна на удари и контраудари под формата на обобщения: „Никога нищо не мога да намеря в тази къща!” и „Вечно чакаш да ти го дам в ръцете!”, после се преминава в атака по фланга с дисквалификации от типа „Какво изобщо мога да очаквам от теб?!” или „Можеш само да викаш, когато не ти изнася!” и може да продължи с фронтална атака, при която се почва едно лепене на етикети и охулване: „Ограничена жена!”, „Готованин!” и прочие. В крайна сметка напрежението се разтоварва, но обидите остават и се помнят дълго време.

Защо се получава така? Защо от някакъв незначителен проблем стигаме до думи, които ни нараняват дълбоко. Поради смущения по линията, така да се каже. Ако съпругът попита: „Къде ми е новата вратовръзка, оставих я на стола!?”, съпругата, която лесно се засяга, може да чуе: „Пак си подреждала, писна ми!” и отговаря на чутото с примерно: „Да не искаш да стои там цяла седмица, само аз подреждам в тази къща и пак си недоволен.” Тогава съпругът, който също е чувствителен към критики, отвръща: „Каква е тази мания да ми прибираш нещата, така че да не мога да ги намирам, сякаш го правиш нарочно!” Съпругата, която вече е уцелена по болното място на тема ред и чистота, и се е почувствала тотално недооценена, чува: „Ти си само една домакиня, която тормози хората с глупости!” и може да реагира с да речем: „Ти пък като си толкова умен, защо не си научил досега къде е гардеробът?!” и т.н. Получава се нещо като изкривяване на информацията, казват ви едно, а чувате друго, защото реагирате през болните си места, които са свръхчувствителни. Ако трудно понасяте критика, защото се чувствате пренебрегнати и отхвърлени, реагирате рязко, в несъответствие с казаното, понеже откривате критика и в най-незначителните реплики. Ако се чувствате подценявани и несъвършени в сравнение с другите, винаги сте готови да „чуете” снизходителен коментар в думите им. Както се казва: „Къде го удряш, къде се пука!”.

Когато комуникираме със света, винаги пречупваме информацията през нашите вътрешни нагласи, убеждения и най-вече страхове. При кавгите, когато афектът ескалира, се отключват именно тези страхове и човек реагира през тях, въпреки че другият може да е казал нещо съвсем невинно. „Чувате” неща, които партньорът ви не е казал или не е имал предвид. Всъщност „чувате” собствения си страх, че сте по-непълноценни, по-незаслужаващи обич, по-неспособни, по-, по-, по-.

Важно е да не попаднете в омагьосания кръг на размяна на обидни реплики, да запазите спокойствие и да се опитате просто да решите проблема, от който е тръгнал спорът. За целта поне единият от партньорите трябва да не поддаде и да настоява недоразумението да бъде решено, въпреки че другият може вече да се е понесъл на гребена на емоцията. После, когато нещата се уталожат, е добре да отделите време и да поговорите за важните неща в отношенията ви и кое не ви достига в тях.

четвъртък, 6 август 2015 г.

Какво ти пречи да кажеш какво чувстваш?


Най-често, освен възпитанието, това са евентуалните последствия, които предвиждаме. Смятаме, че ако изразим болката, която сме изпитали по някакъв повод, това ще ни направи още по-уязвими и беззащитни пред чуждата агресия. Или пък че ако дадем израз на гнева си, това може да рефлектира върху нас с незабавни неблагоприятни резултати.

Ако обаче с времето преглъщането на емоциите се превърне в поведение, то започва да носи негативи, които са пропорционално големи на устойчивото му проявление. Загърбвате собствените си чувства в името на временния резултат и започвате да губите. На първо време се научавате да губите връзката с реалната ситуация. Вашите емоции са неразделна част от ситуацията; ако ги отпишете, все едно отказвате да видите нещата в тяхната цялост. Впоследствие, когато усвоите добре това „умение”, започвате бавно, но сигурно да губите връзката със себе си. Ставате неистински, неавтентични. Това моментално се усеща от другите, които започват да ви отвръщат със същото подценяване, което сте култивирали към себе си. Следващата „придобивка” е още по-глобална - липса на самоуважение и ниска самооценка.

На практика повечето от предвижданите лоши последствия са в сферата на илюзиите и страха. Другите могат да се обидят от вашите думи, особено ако съдържат епитети и квалификации. Но едва ли някой ще ви обвини за това, че сте се почувствали засегнати, обидени, наранени или гневни. Чувствата са нещо много истинско и човекът притежава вроден радар да ги разпознава. Не е възможно да не разпознаем усмивка, която не изразява радост, или загрижено поведение, което не изразява истинско съчувствие. Нещо повече, да изразиш какво чувстваш е проява на смелост и другите несъзнателно го уважават.

Така че можете да опитате следното. В продължение на една седмица казвайте на другите как се чувствате и да сравнете резултатите отпреди и сега. Има само едно условие: да бъдете искрени и добронамерени, както към себе си, така и към другия

вторник, 4 август 2015 г.

Подводните камъни в нас



Има моменти в живота, когато действате сякаш против себе си, изненадващо и за самите вас. На крачка сте от успеха и изведнъж сте готови да захвърлите всичко; или пък много искате да изгладите отношенията с партньора, но правите нещата наопаки и задълбочавате конфликта; искате да сте добронамерени и позитивни, ама отвътре ви идват гняв и враждебност. Все едно че във вас има подводно течение, което ви тегли в посока, обратна на добрите намерения за успех и хармоничност. 

Всъщност някъде дълбоко във вас е възможно да действат нагласи и убеждения, които са абсолютно противоположни на съзнателните ви амбиции и намерения. Обикновено когато нещата се получават наобратно, със сигурност във вас има дълбинни нагласи, които поставят прът в колелата така да се каже, оказват саморазрушително въздействие. Нещо като автоимунните заболявания. Тялото атакува собствените клетки като врагове.

Хубавото при тези невидими подводни пречки е, че можете да установите, че ги има, като внимавате за повторенията в живота ви. Ако постоянно ви се случват негативни събития със сходен смисъл, макар и несвързани помежду си, със сигурност там в дълбокото има нещо, което работи срещу вас. Примерно, сменяш няколко работи заради проблеми с колегите. То е ясно, че не са ти виновни само колегите. Или все се развеждаш, защото попадаш на едни и същи жени! Уж различни, а си приличат. А пък иначе си отговорен служител и добър съпруг. Или все те прецакват. Или всичките ти начинания се увенчават с неуспех, въпреки че се стараеш много.

Трудното е да се установи съдържанието на невидимите нагласи. Обикновено те се формират в ранните периоди от живота, когато сте били много малки, поради което не пазите съзнателни спомени за тях. Не само че не ги помните, но обикновено дори не подозирате, че е възможно да вярвате в такива неща на несъзнавано ниво. Примерно, хубава жена, елегантна и приятна, с проблеми на работното място и в брака. Откъде накъде да допусне, че дълбоко в себе си вярва, че другите не я харесват?! Или че не се смята за важна?! Това е коварното при тези подводни нагласи, че не предполагате за съществуването им и те ви дърпат конците.

Това, което може да ви направи по-чувствителни по отношение на несъзнаваните вярвания и убеждения, е доброто самонаблюдение в съчетание с осъзнатия жизнен опит. Когато се научите да идентифицирате „подводните камъни”, тоест когато ги извадите на светло, дори и да се препънете отново в тях, вече ще знаете да им противодействате и да не допускате да ви пречат. И няма да се чувствате повече като кукла на конци.