Здравейте! Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране онлайн. Показвам на хора, които искат да подобрят живота си и смятат, че промяната започва отвътре, как да преодолеят вътрешните ограничения и да превърнат предизвикателствата на живота в стъпала към успеха. Мога да ви бъда полезна при: тревожни разстройства, панически атаки, фобии, стрес на работното място, бърнаут, трудности в общуването и реализацията, разрешаване на конфликти, понижена самооценка, подреждане на приоритети, умения за отстояване, мотивация, житейски избори, проблемни отношения, неуспешни връзки.

За да си запишете час, можете да се свържете с мен на тел.: 0896 729239, с мейл на адрес: irenslavkova@gmail.com или през формата за контакт на сайта ми: www.irenaslavkova.com. Цена на сесията: 35 лв.

сряда, 18 май 2016 г.

Начини за търсене на одобрение


„Не искам хората да са мили с мен, това ме спасява от труда да им се харесам.” Джейн Остин

Всички се стремим да имаме одобрението на другите или поне на най-важните хора за нас. Имаме семейства, приятелски групи, професионални кръгове, чрез тях се самоопределяме, утвърждаваме се, те са част от нашата идентичност. Следователно тяхното одобрение и признание е много важно за нас. И обратното – неодобрението им може да се превърне в най-големия стимул, който да ни тласка да търсим и да открием кои сме.

Когато има някакъв баланс между тежестта, която придаваме на мнението на другите, и значението, което придаваме на самите себе си, нещата са добре, понеже можем да правим своите избори в състоянието на една относителна автономност, като отчитаме собствените си интереси и интересите на другия. Но когато балансът е нарушен, ставаме зависими от това какво ще си помислят за нас другите.

Когато зависимостта от мнението на околните е по-голяма от здравословното, тя се проявява предимно по несъзнавани начини. Кои са най-често срещаните?

На първо място, зависимостта може да се проявява като липса на предпочитания. „Искаш ли да се видим? Да, разбира се. Къде предпочиташ? Където и да е, за мен е без значение, ще се съобразя изцяло с теб.”  Невинни реплики, но ако ви е навик да си спестявате собствените предпочитания, за да не налагате избора си на другия, би било добре да се запитате дали всъщност не се стремите да угаждате прекалено, без да има належаща нужда от това.

Друга честа проява на зависимостта от чуждото одобрение е прекомерното даване и неспособността да се получава. Например, обичате да правите подаръци или приятни изненади, винаги сте на разположение, когато някой има нужда, на вас първо ще се обадят при спешност. Обаче изпитвате дискомфорт, когато някой ви подари нещо или ви окаже внимание. Понякога чуждото внимание може направо да ви разстрои, а подаръците и услугите ви карат да се чувствате задължени. Освен че е знак за ниската ви оценка за вас самия, прекомерното даване и неумението да се получава е сигурен белег, че несъзнателно се стремите към нещо у другите /никой, абсолютно никой не дава постоянно даром!/, нещо, което най-вероятно е свързано с отношението им към вас, щом като не се стремите към материалните изрази на внимание. Нещо като уважение, признание, приемане.         

Трета възможна проява е, когато се притеснявате от публичност, болезнено ви тревожат коментарите на другите и ви е особено неприятно „да бъдете в хорските усти”. Някои просто се ужасяват от мисълта, че са обект на коментари. Обикновено това са хора, които се стремят да живеят прилично, без да се набиват на очи и без да излизат извън разбирането за приемливо социално поведение. Всъщност те се стремят да се харесат на всеки и са водени от искреното желание всички да се разбират и да живеят щастливо заедно. Желание, което е колкото благородно, толкова и изкривяващо възприемането им на действителността.   

Не на последно място е нежеланието за конфронтация. Ако се страхувате и избягвате пререкания с другите, особено в случаи, в които са засегнати интересите ви, вие със сигурност зависите силно от чуждото мнение. Разумно звучащи обяснения от сорта „Няма смисъл, по-умният винаги отстъпва” или „Какво да му обяснявам, няма да ме разбере” по всяка вероятност прикриват по-дълбока причина, различна от обикновеното миролюбие.  

Въпросът, който следва логично да си зададем, ако идентифицираме в себе си някое от горните поведения, е ДАЛИ те наистина ни печелят одобрението на другите и ни правят по-важни и по-значими в очите им. За себе си /понеже тези прояви на зависимост от хорското мнение също не са ми чужди/ съм установила, че категорично НЕ, това не е начинът да спечелим хората и да станем по-харесвани и по-предпочитани.

Несъзнателно хората харесват онези, които не се страхуват да бъдат различни, които могат да се отстояват и не се боят да вървят срещу течението на общоприетите неща. И се впечатляват от смелостта на онзи, който е избрал да бъде като себе си, понеже дълбоко в душата се всеки се стреми да бъде уникален и неповторим.