Бърнаутът
или професионалното „изпепеляване” е сравнително ново състояние, което се явява
резултат от съвременната силно конкурентна и стресова работна среда.
Първоначално е регистрирано и проучено във връзка с така наречените помагащи
професии – лекари, медицински сестри, социални работници и др. Но днес на
практика то се проявява при хора от различни професионални сфери и с различни нива
на отговорности.
Симптомите на професионалното изчерпване, както още се
нарича, са добре описани и са от най-разнообразно естество: физиологични,
поведенчески, емоционални и когнитивни. Физиологичните симптоми обикновено включват:
-
болки и скованост в мускулите
-
подкопана имунна система и чести боледувания
-
нарушения в съня, трудно заспиване, ранно събуждане
-
неспособност за пълноценна почивка и отпускане.
Емоционалният
фон се характеризира с:
-
чувство на безпомощност и безнадеждност
-
усещане за провал и неспособност да се променят нещата в положителна посока
въпреки усилията
-
силна вина
-
засилена раздразнителност и мнителност
-
гневни изблици
-
негативно отношение към колеги, началници и клиенти
-
и накрая дори неспособност да се изпитват такива чувства като състрадание,
съчувствие и разбиране към другите.
Тези
емоции се съпътстват от:
-
апатия и вътрешно дистанциране от работата и работните проблеми, всичко ти е
все едно
-
нежелание да се ходи на работа – с мъка тръгваш сутрин и особено след почивните
дни, намираш си извинения и заболявания, за да отсъстваш.
Обикновено
състоянието се развива в продължение на няколко години и по определен модел.
Първоначално човек е изпълнен с желание да напредва и да се доказва, гради
планове за кариера, инвестира в квалификацията си. Впоследствие обаче се
очертава ясно разминаване между очакванията и реалните професионални шансове
или между очакванията и реалното удовлетворение от работната ситуация в нейната
съвкупност. Засегнатият от бърнаут започва ясно да разбира, че тук не може да
получи онова, от което се нуждае не само в професионален аспект, но и в чисто
човешки. В същото време обаче не се решава да напусне работата поради някакви
обективни причини. Или пък може неколкократно да я сменя, но нещата да остават
същите. Неудовлетвореността започва все по-често да поражда гняв от
невъзможността да се постигне промяна.
На
по-късен етап се появяват хроничната умора и безразличието. Човекът се чувства
като механичен изпълнител на някакви задачи и няма нито желание, нито енергия
да влага в работата си онова усърдие, което е влагал преди, усеща се затъпял и
неспособен да роди нова идея, върши задълженията си по-скоро по принуда.
Работоспособността му съответно е намаляла, вече не е толкова ефективен. Той
осъзнава, че се справя по-зле, и това го кара да се чувства виновен, става още по-самокритичен
и негативно настроен. Постепенно губи интерес и към живота, такъв, какъвто го
живее в конкретния момент, няма желание за нещата, които са го радвали преди,
хобитата, които са го спасявали от скуката на ежедневието, му стават
безразлични. Все по-трудно се възстановява след работната седмица и излизането
с приятели не му помага да разпусне и релаксира. Няма много желания, които да го
зареждат положително, мотивацията му е близо до нулата, чувства се като
пресъхнал. С една дума, изтощение – физическо, емоционално, интелектуално.
Състоянието в последния стадий на прегарянето може да застраши сериозно
физическото и психично здраве.
Какви
всъщност са причините за бърнаута? Те са много, но като че ли напоследък най-често
се срещат в контекста на неясно регламентираните работни взаимоотношения, когато
задълженията на служителя не са ясно определени и това позволява да му се възлагат
допълнителни задачи, както и задължения извън неговите компетенции. Често
клиенти ми споделят, че всичко тръгва от завишеното работно натоварване, което трудно
издържат физически и психически.
Сред
важните причини са:
-
липсата на адекватно оценяване на труда, независимо дали материално – като
демотивиращо възнаграждение, или морално – като отсъствие на подкрепа и насърчение,
неодобрение на постигнатите резултати;
-
силна динамика на работата, която е свързана с постоянно гонене на крайни
срокове;
-
непрекъснато доказване;
-
враждебна среда на работното място, конкурентност, неразбирателство и интриги, неравнопоставеност
и неравномерно разпределение на задълженията в екипа, конфликти;
-
несъобразяване с реалните възможности и квалификации на служителя и възлагане
на несвойствени задължения, отсъствие на подпомагащо обучение;
-
прекалена рутинност на дейността, липса на творчество, невъзможност за участие
във вземането на решения във връзка с работния процес;
-
и като че ли най-вече безплодните усилия да се разрешат несъответствията.
С
други думи, всички онези обстоятелства, поради които човекът се чувства неоценен,
неодобрен, неспособен, /простете за клишето/ като винт в машина за пари,
нереализиран, неуспял, нестойностен /просто равен на една работна заплата/ и
най-вече безсилен. Безсилен да промени нещата към по-добро за себе си.
Особено
застрашени са хора, които трудно се отстояват, интроверти, с повишена
тревожност, идеалисти, от несъстезателен тип, неносещи на стрес и напрежение.
Потърпевши са и хора, за които работното място е нещо повече от източник на
доходи, а се свързва и с потребността от успех, значимост и себереализация.
Какво
може да стане, когато живееш и се чувстваш по този начин достатъчно дълго? Ами
просто в един момент се предаваш и си казваш: „Няма смисъл! Каквото и да правя,
каквито и действия да предприемам, каквито и работи да сменям, резултат няма!
Следователно вече ми е все едно!” И губиш вяра, смисъл и посока!
Лично
за мен бърнаутът беше шансът ми за ново начало. Както и за много други хора,
които решават да не търсят смисъла там, където го няма, а да се обърнат към
онези пренебрегвани желания и мечти, за които никога не им е оставало време и
които ги карат да се чувстват в хармония със себе си и другите.