Успехът е когато се движиш от провал към
провал, без да губиш ентусиазъм.
/Уинстън Чърчил/
Никой
не смята, че по пътя към успеха нещата вървят гладко и по вода. Нито пък че се
е родил научен и знае всичко, което да го отведе безпрепятствено до целта му. Но
въпреки че е подготвен теоретично за евентуалните рискове и препятствия,
въпреки че е въоръжен с позитивни нагласи и философия, често пъти човек се
оказва крайно неподготвен за момента, в който всичко се обърква и
най-неочаквано се срива. Поради грешка, липса на квалификация, лошо стечение на
обстоятелствата, поради цяла съвкупност от обективни и субективни фактори. Оказваш
се в изходна позиция или по-лошо – в позиция, по-неизгодна и от изходната,
потънал си под кота нула, издънил си се.
Самата
дума „провал” носи силна емоционална натовареност. По това се различава от
„неуспех”, например. Какво е неуспехът? Обратното на успеха. Нещо лошо без
съмнение, но няма чак такава драма. Той е част от живота, нещо не ти се е
получило, вземаш си поука и опитваш пак. Докато „провал”, как звучи само, уау! Тук
има всякакви емоционални екстри:
-
усещане за пропадане – там, откъдето никога няма да се измъкнеш
-
чувството, че всички те гледат или те обсъждат, или че никога няма да забравят случилото
се
-
желание да изчезнеш за известно време, да те няма.
Провалът
е равен на неуспех плюс срам. Докато неуспехът може да се отдаде на
недостатъчно подготвеност, липса на опит и прочие, то съпътстващият срам се
поражда от мисълта за допуснатата грешка. Уж знаеш, че няма как да си безгрешен,
но се срамуваш, когато сбъркаш. Връщаш се в детството, когато са ти се карали за
провиненията, а пък на теб ти се е струвало, че цялата ти слабост е на показ и
погледите на всички са впити в теб осъдително, подигравателно,
недоброжелателно.
Провалът
е когато преживяваме емоционално неуспехите си по начина от детството, но вече
от позицията на възрастен, който не бива и няма право да греши. Много трудно допускаме
мисълта, че можем да грешим и още по-трудно си прощаваме за грешките. Може би
защото грешките на възрастните имат по-големи последствия от грешките на
малкото дете. Но тогава защо възрастният се държи като малък, когато сбърка?!
Как да реагира зряло и да преобърне резултата?
Ако
човек съумее да преодолее детската си реакция и надмогне срама и вината, той ще
може да преоцени ситуацията и да извлече полза от нея, понеже ще се отнася към
себе си не като към провалил се, а като към някой, който има да научи нещо
повече за себе си. Тогава има шанс отношението към провала да се трансформира
в печеливша тактика за израстване, която включва:
- извличане на поука от неуспеха
-
отвореност към градивната критика и безразличие
към неградивната
-
стабилна подобрена самооценка на база на направената самоактуализация
- осъзнаването, че успехът
е поетапен процес, който не може да върви отделно от личностното развитие. Колкото
повече се освобождаваш от неефективните си начини на поведение, толкова повече
нещата ще ти се получават, и в личен и в професионален план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар